Пошли алибита от потъващия кораб!

Изненадващият ход на малката АБВ да напусне властта, като хвърли кабинета „Борисов 2“ в обятията на плаващо мнозинство, предизвика смут и водопади от политическо словоблудство. На психодесния фронт веднага извадиха дежурните плашила за „дългата ръка на Кремъл“, която тръгнала да клати стабилното иначе управление у нас. Водевилния трилър отпочна депутатът Методи Андреев, според когото обществото получило „ясно потвърждение кое е най-вярното оръжие на Русия и Путин в България“. Виденията на Радан Кънев и съпартиецът му Москов дори стигнаха по-далеч – двамата съзряха формирането на „нов пропутински блок, нова тройна коалиция между БСП, АБВ и ДПС“.
Този порив на налудничава реакция е отдавна познат и отработен до втръсване. Когато корабът тръгне да потъва, току изскочи сянката на Путин като последна „сламка“ на оправданието. Но ако за Радан и Пепи подобни сектантски позивни към праволинейния им електорат хващат дикиш, то заиграването на „руска струна“ от страна на външния министър Митов е меко казано проява на лаишко поведение. „Когато една държава на североизток се разболее, Георги Първанов започва да киха“, твърди Митов, според когото АБВ напускала в момент, в който аха сме тръгнали да намаляваме „енергийната си зависимост“ от Русия и когато армията ни тръгнала към „радикална модернизация“.
Е, чак такава стратегическа конспирация с толкова съдбовен контекст от страна на АБВ не бяхме очаквали. Не знам дали държавата на североизток се е разболяла, но когато една голяма държава на запад пръдне (с извинение), доказано Митов и такива като него се на..рат. Простата истина е, че към момента всякакви хъбове, тръби и прочее пътища за доставка на нефт и газ са само в нечии болни фантазии и мечти, защото почти всичко идва от Русия. А за „модерната“ ни армия да замълчим – или добро, или нищо…
В този гротесков миш-маш от трескаво търсене на алибита за чиста съвест няма как да подминем и версията на бившия лидер на ДПС Лютви Местан, който отчетливо защити днешната власт с една огромна лъжа. Според него моделът на кабинета „Орешарски“ е бил изчерпан „с краха на БСП на европейските избори“. Нима уж екзактният Местан не си спомня, че евроизборите бяха през май 2014 г., а прословутото му кафе с Борисов се случи още през март? И че именно този достлук даде символичното начало на тайните договорки между ГЕРБ и ДПС, които впоследствие свалиха правителството?
Впрочем „играта на нерви“, от която кръвното на Борисов отново взе да подскача, не е само и толкова свързана с АБВ. На божествения ни премиер нещата просто не му се случват – нито с реформатори, нито с вече отречената от обществото партия на Местан, нито с хората на авера му Първанов, че и с някои вътре в самия ГЕРБ. Остана му сал един Валери Симеонов, чиито акции скочиха до небесата около Изборния кодекс. Това допълнително изнервя Борисов, който недвусмислено вече намеква за лично „спасение“ в президентския пост. След толкова клетви, че няма да се кандидатира, сега му трябва достатъчно силно ново алиби, за да не бъде взет окончателно на подбив.
А защо всъщност АБВ напуска потъващия кораб? Ами защото вече няма нито файда, нито аванта! Проучванията дават на партията около 2% доверие, а чистенето на имидж не е лесна работа. Приказките за предварителна договорка с Корнелия Нинова, чийто избор до последно не беше сигурен, обаче са толкова нелепи и несериозни, че не си струва да се обсъждат. Жената няма още сформиран екип, а над 80% от избрания национален съвет на БСП е от стари кадри, които са против нов съюз с АБВ. Да се твърди, че Нинова ще тръгне сама да го прави, би било равносилно на самоубийство. Та така и с „общата кандидатура“ на Калфин.
Е, всички говорят, но никой не подозира истината – че той ще оглави ЮНЕСКО, след като Бокова застане начело на ООН…

Валентин Георгиев, Дума