Престъпният символ на комунягата Ботев! Андреев, Славов, Димитров, спите ли, спите ли?

Неотдавна мой съученик от ловешката (тогава единствена у нас) езикова гимназия ми се обади възмутен: на училищната ни сграда имало паметна плоча, на която била описана историята на американския колеж, създаден през осемдесетте години на ХІХ век. Историята му приключва през 1948 г., когато в България са закрити частните училища. Излиза, че това вече е сграда фантом, няма я, в нея не учат немски, не са учили в продължение на десетки години френски, немски и английски няколко хиляди български средношколци, излъчили от редиците си видни учени, политически и държавни дейци, инженери, лекари, артисти, журналисти…
Искрено казано, учудих се на възмущението на моя съученик. Някакъв местен фактор е решил да се застрахова и да застопори историята на 1948 г., така че случайно да не го обвинят, че се опитва да припомня срамното социалистическо минало. И го осведомих, че само преди месец-два трима изтъкнати наши законотворци – Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров, внесоха в парламента законопроект, предвиждащ до 3 години затвор и глоба до 5 000 лева „за проповядване на социалистическа идеология, като наказанието важи и за носенето на улицата на комунистически/социалистически символи като сърп и чук, петолъчка, червено знаме и пр“.

Непълен е този законопроект

и нашето скромно предложение е когато му дойде времето, между първо и второ четене, да се добавят и някои ретроспективни клаузи. Не е достатъчно, че оповестените от „интелектуалното бижу“ Меглена Кунева нови учебни програми са пълни единствено с теми за „престъпленията на комунизма“. Трябва най-остро да се заклеймят, низвергнат и просто да се забрани не само изучаването, но и споменаването на автори, пропагандиращи по някакъв начин такива престъпни идеи и символи. Това би показало колко излишни са били споровете какво да се изучава от Христо Ботев, Иван Вазов, Смирненски, Гео Милев. Те просто трябва веднъж завинаги да се изхвърлят от учебниците, а паметниците им, където са останали, да се разрушат.
Може ли да бъде величан като „велик“, „гениален“ и нам още какъв си поет като Христо Ботев, който е написал:
„Вярвам в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свободи и равенство.
И в светлий животворящ дух на разума, укрепляващ сърцата и душите на всички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събуждането на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871
(„Символ-верую на българската комуна“)
Ами този чапкънин Ботев не просто се кълне в комунизма и неговите символи, но и направо подстрекава това да стане чрез революция. Я му извади досието, Андреев, да видим на кое управление на Държавна сигурност е бил агент. А и ще бъде възродена една хубава традиция от 30-те и 40-те години на миналия век, когато „Символ-веруюто“ не е било включвано в изданията на ботевите съчинения, защото както свидетелства литературният критик Георги Бакалов: „В съчиненията на Ботева, излезли под моя редакция през 1940 г., „Символ-верую“ не излезе, тъй като издателят Ст. Стоименов се опасяваше, че може полицията да намери повод и конфискува цялото му издание. Опасението му беше основателно.“

Прав е бил издателят Стоименов. Вероятно като осведомен човек от бранша е знаел как полицията е затворила завинаги устата на Гео Милев – удушен в Дирекция на полицията на Лъвов мост и после захвърлен с десетки други в безимен гроб. От гледна точка на цитираните вносители на проектозакона Андреев, Славов и Димитров и той е един престъпник, величаещ такива скверни символи на комунизма/социализма като червеното знаме:
„Хиляди диви сърца
–    и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
–    в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
    високо
    широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна.
Хиляди –
маса –
народ.“
А какво да кажем за този явен подстрекател Христо Смирненски, намерил кого да възпява, да величае и сочи за пример на човечеството! Какво търси той още в учебните програми! Добре, че от тях махнаха поне това сквернословие:
„Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.“
Андреев, Славов, Димитров, спите ли, спите ли? И ти ли, Кунева, се ненадрема?
Само след броени месеци Росен Плевнелиев ще бъде лишен от удоволствието по три пъти в рамките на една минута да напомня: „Аз, като президент“… Е, какво, пак по паркинЗите ли да върви да спи!

Като на убеден евроатлантик,

разобличител на путиновите кроежи за „хибридна война“ и други коварни попълзновения на Москва, бившият ни тогава президент ще може да бъде привлечен като цензор в министерството на Кунева в изпълнение на задачата за доизчистване на учебните програми от всякакви диверсионни идеи, проповядвани от внедрени в българската литература чужди агенти. И то не просто внедрени, а величани като „класици“, „патриарси на книжовността“ и т.н. Не само със старческа деменция, алцхаймер, невменяемост може да се обясни съчиняването на пасквили като:
„Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!

Руска сила, руска воля,
руска кръв и руска пот
ще избавят от неволя
наши падналий народ.“

Авторът Иван Вазов просто е агент на Москва под прикритие, който изключително нагло и последователно изпълнява заповедите на централата на КГБ на „Лубянка“. Факт е, че освен цитираните стихове, той е написал и разказа „Негостолюбивото село“. Чужд на правилния цивилизационен избор, този съчинител разказва как героят руснак попада в едно шопско село, как отказват да му дадат дори вода, и то срещу заплащане, защото говори развален български. И как всичко се променя, гощават и го поят, когато разбират, че е руснак. „Абе, холан човече, оти не ни каза по-рано (че си руснак – б.а.), ами ни мъчи така и ни увре в грях“, разкайва се кръчмарят.
В края на разказа, под черта, Вазов допълва: „По това време именно Стамболов, всемогъщ властник, говореше на дописника на „Келнише Цайтунг“: – Аз ослабих руското обаяние в България за пет-десет години“. Ако искрено е говорил Стамболов, това показва, че тоя даровит държавник е бил лош психолог.“
Ако съществува някаква разлика в самооблащението на Стамболов, че е отслабил руското обаяние, и сходните напъни на действащия президент, това е, че оня е бил даровит държавник.

Константин Иванов, ДУМА