Коментари
Владимир Костов: Тръмп е гласът на отблъснатите и изключените от американската демокрация!
Седемдесетина дни остават до президентския избор в САЩ. Всичко може да се случи. И на американската сцена, и на световната, поради което всяка прогноза е повече от хазарт. А и струва ми се, за момента е по-важно да си дадем сметка за онази огромна победа, която Доналд Тръмп вече извоюва. Защото, който и да влезе в Белия дом след ноември, ще бъде длъжен да се съобразява с нея. И не само той – светът ще трябва да тегли поуки от досегашния път на Тръмп, ако се чувства наистина отговорен за бъдещето си.
От първите крачки в борбата за президентския пост, Тръмп се заяви като глас на недоволните, на отблъснатите от американския политически връх, на фактически изключените от функционирането на демокрацията в САЩ, за да бъдат гарантирани привилегиите на двупартийния /демократи и републиканци/ елит.
Многомедийният глас на този елит, като изпълнение на възложената му функция и в съгласие с постоянната си роля, въобще отрича съществуването на маса отблъснати и недоволни от реда, наложен в името и в интерес на двупартийната „политическа коректност“. Сякаш повярвал на собственото си кредо, демократо-републиканският елит очакваше, че с тази претенция, Тръмп просто „ще си счупи главата“. Защото няма да има недоволни, които да застанат зад него и да се опълчат на консенсусната, за този същия елит, „коректност“.
Повече от година, в месеците на борбата с другите кандидати за номинацията на републиканската партия, Тръмп остана неотклонно като един глас на недоволните и отхвърлените от американската демократична система. Това е, което му осигури тяхната подкрепа и с това и номинацията на конвенцията на Републиканската партия. В последвалите седмици двупартийният елит, обсебил управлението на политическия и социалния живот в САЩ, подложи Тръмп на страхотен натиск в името на „загрижеността“ той да се „промени“ и да придобие „избираем профил“. С други думи, да влезе „в дрехите и в поведението“ на един от мнозината, съставящи двупартийния елит, който управлява САЩ.
Доналд Тръмп отново устоя. И като поднови и ръководството на своя екип, потвърди, че и по-нататък в предизборната борба ще остане такъв какъвто е, със все същата амбиция да бъде глас на недоволните и на отхвърлените от елита на „демократичния модел“ на САЩ. Ето това е, което – независимо от изборния резултат през ноември – вече остава в историята като огромна политическа победа, извоювана от Тръмп. Защото ако съществуването на недоволни и отхвърлени не бе някаква тайна, то Тръмп със своята кампания показа, че те са много и че са готови да подкрепят политическа воля и борба, отговарящи на техните интереси и мисли.
С това, отново ще повторя – независимо от резултата през ноември – се създават предпоставки и условия, за бъдещи усилия за преодоляване консенсуса на „политическата коректност“ между демократи и републиканци в САЩ, при който демокрацията е жертвана, заради интересите на двупартийния елит.
Разбираемо е, че някои лидери на страни близки съюзници на САЩ като френският президент Оланд например, не се сдържаха и „хвърлиха“, ако не камък, то думи, срещу Тръмп и неговата предизборна кампания. Нали навсякъде където се прилагат рецептите на либералния капитализъм „ала САЩ“, се наблюдават пропасти – все по-дълбоки – между големи маси от населението и консенсусно обединени „дясно-леви елити“?
Как хората от тези елити да не се тревожат от възможността „явлението Тръмп“ да излезе от границите на САЩ и да повлияе върху политическите процеси и другаде? Във всеки случай, предстоящите избори за президент на САЩ се превърнаха вече в събитие от световната социално политическа реалност. И тежестта на последното ще се определи не толкова от това кой ще влезе в Белия дом, а преди всичко от по-нататъшното развитие на конфликта между недоволните и протестиращите и противостоящите им елити, обсебили и подчинили на своите егоистични интереси демокрацията.
Епицентър
Коментари
