Такива като нас не са нужни на капитала! Нужни са му дебили без ценностна система!

От няколко години ми се налага да общувам с бая хора на ден. Едните живяли в НРБ, а другите живеещи в РБ. Знаете ли, тези хора не могат да се разберат едни други. Разликата между техния мироглед е КОЛОСАЛНА!
Като малки НИЕ ходехме на пионерски лагери по морето. Повечето от нас там се научиха да плуват. Момчетията на 10 г. сами си оправяха колелата с един единствен ключ. Знаеха за колите и камионите много неща. Знаеха какво е кондензатор още преди да сме го учили по ФИЗИКА.

Можехме да ковем пирони и да си правим къщички по дърветата. Можехме да си запалим огън в дъжда. Ходехме за риба всички заедно на канала. Заедно се качвахме по черешите.

В седми клас момчетата правеха резби по болтове на струговете. Ние можехме да зашием всичко на машини. В междучасията тичахме по коридорите като линейки за да играем на вън на ластик или дама. Мамка му. Ние не бяхме нито бедни нито богати.

Ние четяхме книги и списания. Колела родителите ни купуваха по възраст. БАБОЧКА, ШКОЛНИК, ЛАСТОЧКА или САЛЮТ. В онези времена никой не ни каза че живеем заради парите. Не ни го казаха родителите, нито телевизията, нито учителите. За това и много от нас не се вписаха в пазарната икономика. Ние не станахме капиталисти.

НИЕ НЕ УМРЯХМЕ от глад както искаха американците! Ние не умряхме защото имахме качества и знания и занаят и как да се нахраним. Ние знаехме всичко като деца за живота около нас, но не знаехме как се живее с пари. Ние не знаехме, че юристите и икономистите са най-уважаваните професии.

В НРБ за спекула влизаше в зандана. Оказва се че спекулант е доста доходна професия днес и е трябвало да се учим за спекуланти и измамници. Днес щяхме да сме уважавани личности.
Гледам днес на тези сенки, растяли при капитализма – виртуална реалност и пари. НИЩО ДРУГО! Никаква ценностна система!. Жени, пари, мъже, коли, поп-фолк. КРАЙ! Дегенерати.
На БИЗНЕС – СТРОЯ му е нужна реклама, фючърси, проценти, лихва, печалба и НИЩО ЧОВЕШКО. Такива като нас не са му нужни на КАПИТАЛА. Ние не сме консуматори. Ние имаме лява и дясна ръка и мисъл. На КАПИТАЛА са му нужни дебили. Където не могат две яйца да си сготвят. Поръчваш и готово. Бездушни сенки.
Понякога се улавям, че си искам детството безгрижно пак. Искам си приятелите с прашките и колелата. Искам си училището ,което ни научи на много неща. Искам си учителките, които ни направиха хора, а не олигофрени.
Май за да станем човеци пак, трябва да се разкара финансоваата власт……………

Източник: Фейсбук

https://www.facebook.com/smersh.bg/