Бойко не казва напускаме ли ООН, ако Кристалина не стане шеф, или то се подразбира!

Единственото, което е интересно покрай кандидатурите ни за генерален секретар на ООН, е дали България ще напусне международната организация, ако Кристалина не бъде избрана за неин шеф. Няма дилема „Бокова или Георгиева“, тъй като реалността е „Бокова и Георгиева“. Разликата между двете ни претендентки е, че Кристалина е кандидатура на Бойко Борисов, а Бокова не е. Дали на правителството му, дали на партията му – това са формалности… все тая.

Вярно е, че България няма да предизвика криза и нови ибори в ООН, ако напусне организацията. За различни неща и сфери на влияние става въпрос. Но пък сравнението между изборите за президент и за шеф на ООН ясно показват два противоположни подхода във вътрешната и външната политика на премиера.

У нас се действа със закани, а навън – с услуги. Защото номинацията на Георгиева е точно това – поставяне на България в услуга на чужди интереси. Начинът, по който стана пък показва, че Бойко не е имал избор и не е можел да откаже. Няма друга причина да станеш за резил, освен тази.

Има и друго интересно! Нямаше да вадят втора българска кандидатура, ако Бокова не представлява реална заплаха за определени международни сили. Приказките, че издигат Георгиева, защото Бокова изостава в класирането при предварителните гласувания, са глупости за пред медиите. Точно обратното е!

Няколко специалисти по международни отношения се опитаха да обяснат, че въпросните предварителни гласувания за шеф на ООН нямат пряко отношение към спечелването на поста главен секретар на организацията, но никой не ги чу. Реално е така – и последният може да стигне първи до финала. Този избор не е спортно състезание, а по-скоро прилича на изчакване, дебнене, заблуждаване на противника и нанасяне на удар в последния момент.

Спътник БГ

Даниел Русинов

Начало