Стихове, които те хващат за гърлото: Не виждате ли, че народът си отива?!

Не виждате ли, че народът си отива?!
Ограбен, оголял и обосял.
Превърнахте го в пасмина – безродна, дива.
Превърнахте го в просяк окуцял.
Лишихте го от въздуха, водата.
Задраскахте достойнството му със черта.
На колене го сложихте – да лази.
За хляб да мисли, оскотя.
Най – милото откраднахте безсрамно.
Децата! Пръснахте ги по света –
България без памет да остане,
без бъдеще, без младостта.
Да питам как сте със сърцата,
ще ви разсмея. Боже, опази!
Тя – диагнозата при вас е ясна:
„Хронична алчност за пари.“
България убихте, „политици“!
Бездарни мениджъри на съдби!
За вас подготвят братята ви в ада
казани… Огънят гори!