Безобразие! Тихомълком от ГЕРБ въвеждат скандален закон за гарантиран пожизнен рахат на партийните кадри!

Докато кандидатите за президент и партийните лидери фокусират вниманието на публиката, тихомълком депутатите на ГЕРБ Цвета Караянчева и Александър Ненков внасят за разглеждане скандален законопроект за несменяемост във властта и за бетониране на партийните си кадри във властта. Моделът наподобява този в съдебната власт във връзка с мандата на членовете на Висшия съдебен съвет. Съгласно Закона за съдебната власт при изтичане или при предсрочно прекратяване на мандата на членовете на съвета те трябва да се върнат на заеманата преди началото му магистратска длъжност. Времето, в което са били част от ВСС, се зачита за юридически стаж. Наред с по-високите възнаграждения кадровиците запазват и всички професионални привилегии, които са добили в съгласие със съдебния закон.

Очевидно този модел се е харесал и на другите структури на властта, защото въпросният законопроект го пресъздава “творчески”, без много да му мисли за морала и за конфликта с действащото законодателство. Предлагат се промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които предвиждат при избор на държавен служител за председател на общински съвет или за кмет той да излиза в неплатен служебен отпуск за времето, докато изпълнява съответната длъжност. На пръв поглед е излишно да се добавя изрична разпоредба, че след излизане от местната власт държавният служител се възстановява на предишната си позиция. Щом излиза в неплатен отпуск като чиновник, служебното му правоотношение не се прекратява, а се запазва в пълен обем с изключение на временното спиране да се изплаща заплатата му. Само че конструкцията е скандална и погазва основните принципи и конкретни правила в действащото законодателство.

Според вносителите било несправедливо държавните служители да бъдат ограничавани да заемат изборни длъжности. Такова ограничение, разбира се, няма – проблемът е, че не им е гарантирано запазване на титулярното място в държавната администрация. Това, според вносителите, било неправилно и дискриминационно, защото “е целесъобразно такива висококвалифицирани служители след приключване на мандата им като кметове и председатели на общински съвети техният капацитет да бъде използван от държавните администрации на различни нива”. Ограничение за времето на отсъствие няма – дори ако някой чиновник се застои няколко кметски мандата, мястото му ще се пази.

Какво означава това у нас – е излишно да се коментира. За да размият нещата, вносителите са посочили като пример последните местни избори в Севлиево, Златоград, Нетевен и Никопол и др., където имало редица освободени държавни служители, избрани на изборни длъжности. Списъкът е вероятно по-дълъг и отрано се подготвя почвата за връщането им в държавната администрация, като премине следващият местен вот. Както и за спокойствието на онези, които ще поемат в обратната посока. В устрема си да им гарантират властова несменяемост авторите на законопроекта са пренебрегнали съществуващите правила за несъвместимост, сякаш те не съществуват.

Ако държавният служител излезе в неплатен отпуск и стане кмет, той ще работи на практика при двама работодатели по две правоотношения: едното служебно – с държавната администрация, а другото трудово – с общинския съвет. Законът за държавния служител забранява обаче той да работи по трудово правоотношение извън служебното освен като преподавател във висше училище. Забранено е на държавния служител и да бъде общински съветник, но той трябва да заеме първо такава позиция, за да бъде избран за председател на общински съвет. Чиновниците не са лишени обаче от правото на партийно членство, стига да не парадират с него.

Съществена в случая е обаче не законодателната техника, а сдушването на управляващи и опозиция около властовата софра. Подобно преливане на кадри между централната и местната власти бетонира партийната олигархия и единоначалието в държавата. Изискването за политическа неутралност за държавния служител е далеч от участието му в местната власт, където политическите сметки са на всяка крачка. У нас обаче тежестта на принципите и правилата е обратнопропорционална на шуробаджанашкия съобразно партийната принадлежност.