Български студенти впечатлиха света с голям пробив в генетиката! Отвяха „Кембридж“, „Оксфорд“ и „Бъркли“!

Български студенти са впечатлили света с пробив в генното инженерство, след като модифицирали ДНК на Лактобацилус Булгарикус.

Младите българи са преборили свои колеги от университети като „Кембридж”, „Оксфорд” и „Бъркли”, печелейки бронзов медал за страната ни в състезание по генно инжинерство, в което са участвали над 300 научни тима от цял свят.

Борбата младежите да заминат за световното състезание по синтетична биология в Бостън започва преди 7 месеца.

„В един от най-тежките ни моменти излязохме на улицата и буквално продавахме тениски на обикновените хора”, разказва Марио Марков пред NOVA.

Въпреки трудностите те заминават, а разработката на осемте наши студента преборва 300 научни отбора от цял свят.

„Ние спечелихме състезанието с това, че успяхме да копираме способността на едно животно, наречено бавноходка, да оцелява в много драстични условия, като радиация, много ниски или високи температури. Пренесохме тези способности в нашата родна бактерия Лактобацилус Булгарикус„, разказа Илка Цветкова.

Бавноходките Tardigrada са дребни безгръбначни, далечни роднини на раците и насекомите – са в състояние да оцелеят в продължение на дълго време в космоса и дори да се размножават в пълна безтегловност, при липса на храна, вода и под пагубното въздействие на космическия вакум и радиация.


Гените на бавноходката са доста интересни, защото над 18% от тяхното ДНК е взето „назаем“ от други организми – растения, гъби и археи. От друга страна, генът на бавноходките се състои приблизително наполовина от уникални ДНК сегменти, които нямат аналог в генома на нито едно друго същество на Земята.

След като българите модифицирали Лактобацилус Булгарикус, тя вече притежавала способността на бавноходките да издържа на вакум, радиация, резки температурни амплитуди и всякакви други екстремни условия.

„Когато се произвежда кисело мляко, много от тези бактерии умират заради тежките условия, на които те са подложени. Ние направихме така, че тази бактерия да е много по-устойчива и да оцелява. Така фирмите нямат загуби и производителността е много по-голяма”, обясни Илка Цветкова.

ДИР. БГ