Портрет на баналния фашизъм!

 

„Фашизмът – това е лъжа, изречена от бандити!“ (Ърнест Хемингуей)

 

Фашизмът е преклонение пред застиналото. Всеки съвременен фашист ще ви обясни много подробно как светът не се променя и как само той притежава правото да държи ключа към дверите на райските селения. Фашистът е консерватор, традиционалист и винаги „боговдъхновен”. Фашистът е „последната инстанция”.

 

Фашизмът отрича всеки Прогрес и всеки порив към промяна. Фашистите мразят всеки, който не е като тях и който се опитва да промени реалността и света около себе си.

Фашизмът не обича мисълта. Фашизмът обожава грубата сила. За всеки фашист културата е „комунистическа зараза”, а интелигенцията  – „унищожител на вековните национални ценности”.

 

Фашизмът приема критиката като „предателство”, а другомислещите – за разрушители на „прекрасната” капиталистическа действителност.

Фашизмът се отвращава от несъгласните. Всеки уважаващ себе си фашизъм се прекланя пред консенсуса, постигнат в името на собствената му уникалност.  Несъгласните с фашизма – нямат право на съществуване.

Фашизмът обича средната класа, която се страхува от всякакви кризи – икономичски, политически, социални. Фашизмът се стреми към общество на средната класа, защото само подобно общество може да бъде благодатната почва за пропагандиране на расисткия консерватизъм.

Фашизмът задължително е „заобиколен” от врагове. Той разкрива навсякъде „международни заговори”.  Враговете на фашизма са основно евреи и комунисти, за цвят – може и мюсюлмани, християни, будисти,  хора с различни религиозни разбирания, а, в добавка, и всякакви други народности.

 

Фашистите винаги са обидени и скърбят, че враговете им са получили нещо повече от тях самите. Което не им пречи да си вярват, че са най-силните, най-можещите, най-богоугодните.

Фашизмът живее, за да се бори. Мирът е предателство. Животът е борба.

 

Фашизмът презира слабите и се прекланя пред собствения си елит. Фашисткият елит винаги е „незменим”, „безалтернативен” и „непреодолим”. Фашисткият народ е „най-достойният” народ, а фашиската власт е съставена от най-добрите граждани в държавата. Всеки „нормален” гражданин трябва да подкрепя фашистката власт – в противен случай ще дойдат лошите комунисти и популисти.

Фашизмът има нужда от слаб народ. Фашисткият водач знае, че неговата сила произтича от слабостта на народа му, а всеки слаб народ, „естествено”, се нуждае от силен лидер.

 

Всеки фашист е „герой”. Той винаги е готов да се жертва за нацията си, но още по-готов е да избива други хора в нейно име.

Фашизмът винаги е мачистки – той се прекланя пред мъжествеността и презира жените. Затова фашистите много обичат да си играят на войници – автоматът за тях се явява своеобразен заместител на определен анатомичен орган.

 

Фашизмът не харесва народът да се дели на ляв и десен в областта на политиката – той предпочита монолитното единство зад някакви ценности – било европейски, било национални. Фашистките лидери много обичат да управляват Народа – никой друг не може да управлява „по-добре” от фашистите.

 

Фашистите разбират демокрацията единствено като начин за налагане на фашистките си идеи. Ако парламентът не отговаря на „светлите” фашистки „демократични” идеи – то той е един нелигитимен парламент.

 

Фашизмът обича да използва ограничен запас от думи. Всеки фашист се гордее с това, че някога е прочел един-два приключенски романа. Повече не му е нужно. „Народът е прост и аз съм прост – затова с него се разбираме идеално” – това е кулминацията на критичната мисъл на фашисткия водач.

А иначе, всичко е много ясно.

 

Всяка диктатура в името на нацията е банален фашизъм. Дори и когато идва по демократичен път. Същността на съвременните държави е една и съща – това е диктатура на грабителите, построена върху надеждите на ограбените.

Фашизмът днес е префинен. Той дава „свобода”, но не дава посока.

Фашизъм днес е да можеш да говориш, но да нямаш трибуна.

Фашизъм днес е да можеш да пътуваш, но да нямаш средства.

 

Фашизъм днес е да можеш и да искаш да работиш, но да си безработен.

Фашизъм днес е да можеш да учиш – но да не можеш да си платиш образованието.

Фашизъм днес е да можеш да се лекуваш – но да ти искат пари, за да те лекуват.

Фашизъм днес е да знаеш истината, но да те е страх да я кажеш.

Фашизъм днес е да имаш права, но да нямаш възможности.

 

Съвременният фашизъм знае прекрасно как да унищожава „несъгласните” с него хора – като се крие зад благи цели и красиви думи.

Нека не бъдем престъпно равнодушни!

Нека спрем всеки фашизъм!

Павел Иванов

Нюз фронт