ОБЩЕСТВО
Хранят пришълците с два пъти по-скъпа храна, отколкото децата ни: Болният българин яде за 2 лв., а мигрантът за 5!
България храни бежанците с най-скъпите манджи. Храната на ден на мигрант излиза два пъти по-скъпа от тази за нашенци. Интересно е, че нелегалните мигранти, които са настанерни в центровете на дирекция „Миграция“ към МВР се радват дори на кетъринг, пише „Телеграф“.
Нашите деца ядат за 2 лв., а техните за 3 лв.
Всеки малчуган в ясла и детска градина у нас папка за сумата между 1,70 и 2,20лв., показа справка в най-големите общини у нас. Средната стойност за хранноден възлиза на около 2 лв., а за децата на бежанците сумата е 3лв., споделят от МВР. Менюто в яслата е закуска, обяд, следобедна закуска, а в 10 часа има задължително плод. За сравнение на малките мигранти осигуряваме бебешки храни от най-високо качество, пюрета, хумана. „Предпочитаме да купуваме не български, тъй като жените ги хвърлят и после казват, че не ги храним. Затова се взимат марки, които са известни“, споделиха от ДАБ.
На болен плащаме по 2,20лв. на ден, а за мигрант броим по 5,23
Приблизителният храноден в най-известното здравно заведение в страната е 3,50 лв. Това съобщи пресаташето на „Пирогов“ Мария Пойразова. За миналата година болничното заведение е изхарчило около 775 хил. лв. за храна на пациентите си.
Менюто в болниците се изготвя по специални рецептурници, съобразени със здравословното състояние на всеки пациент. Например човек с диабет не получава рискови за състоянието му блюда. Използва се т.нар. диетична храна. Всички държавни болници спазват този принцип.
През 2017 г. са предвидени 8 млн. лв. от бюджета само за покупката на храни за 5-те хил. бежанци в центровете у нас. Или по 133 лева месечно на човек. Тоест на ден порционът им струва 4 лева и 29 стотинки.
Това означава, че за храна на мигрантите държавата плаща с около 80 стотинки повече, отколкото една болница за свой пациент.
„2 млн. евро за шест месеца е индикативният бюджет, той е предварителен. Той е по споразумение с ЕС по два гранта“, заяви пред „168 часа“ зам.-шефът на Държавната агенция за бежанците Кирчо Киров.
На този етап той не се наема да каже колко точно излиза менюто на мигрантите, защото към разходите за покупка на храни трябва да се добавят трудът на персонала, заплатите, токът и т.н. Според Киров заявките ще се правят според броя на настанените. Все още е трудно да се прецени колко ще са те през 2017 г. Примерно през 2015 г. са били 1000 души, а през 2016 г. са нараснали на 4300.
Какви продукти се купуват с предвидените 133 лв. за храни на бежанец?
„Не можем 100% да отговорим на всички специфики на техните кухни, но те всеки ден получават чай, масло, макарони, разнообразни баници, има възможност да се меси хляб – уточнява Киров. – Три пъти седмично имат пиле, телешко, риба, като това не е само печено, а е комбинирано с различни ястия. Примерно боб, леща, фасул, някои консерви.“
„Всеки ден има пресни зеленчуци, правят се салати, макар че те не консумират толкова, колкото е обичайно за нас. В закуските и в някои ястия имат ябълки, портокали, понякога банани“, казва зам.-шефът на агенцията.
Екипът й е благодарен на Българския червен кръст, Върховния комисариат за бежанците и Българската хранителната банка, които непрекъснато помагат. Макар че мюсюлманите не отбелязват Коледа, и те са усетили празника.
„Много неправителствени организации ни помогнаха със сладкиши – казва Киров. – Особено около Коледа и Нова година. Децата също получиха допълнителни лакомства.“
Менюто е пълно с разнообразни продукти, плодове и зеленчуци. „Всичко е съобразено с това всеки да получи необходимите 2000-2500 калории на ден“, казва Киров. За децата са предвидени половината от тях. Като отделно се дават бебешки храни, пюрета, хумани.
„Естествено, не сме в състояние да удовлетворим всички претенции на бежанците за някои видове храни, но нямаме информация за някакви критични ситуации“, казва Киров. Често се оказвало, че подготвените за мигрантите хранителни продукти са излишни.
„Менюто се планира по списъците за настанените, но голяма част от бежанците са в свободен режим и ги няма – някои просто не идват, други бягат самоволно. Затова сутрин правим проверки и коригираме необходимите продукти“, казва Киров.
БЛИЦ
ОБЩЕСТВО
