Мераците на ДОСТ трябва да бъдат навреме спрени, иначе ще берем големи ядове!

ТЕЛЕВИЗИЯТА В ИЗБОРНАТА НОЩ. И ОЩЕ СМЕТКИ

Бойко беше категоричен в изборната нощ, че трябва да направи кабинет. Но в първите си изявления всички винаги са категорични. След това реалността ги смъква обратно в блатото – и вече не са толкова сигурни в себе си. В крайна сметка, всичко ще зависи от това, дали ще надделее суетата му или трезвият разум.

Ако суетата го поведе, ще трябва да сърба отново вонлива коалиционна супа.  Ще му предлагат невъзможни типове – още не са станали хора, пък напират за министри. И той ще ги приема. Всичко отново ще се повтори – ще направи третия си кабинет, и ще го разкара след няколко месеца. След това ще сглобява четвърти кабинет – и пак мехури по повърхността на Блатото.

А България?  Е, тя нали е „над всичко“ – само дето все не остава време за нея.  Впрочем, „България“ беше забранена дума за политиканите НИ по време и на тези избори – и избягваха да я споменават. Вместо това се чекнеха с някакви несмислени обещания, силиконената им щедрост направо преливаше от тях.

Телевизионният кадър, в който Валери Симеонов влачи онова нахално турско бабе край границата, ще направи лоша услуга на „Патриотите“ – националистите губят изборите в Европа, обаче тук нашите играят ролята на джандари.  На Бойко ще му опъват ухото и от Брюксел, и от Анкара – все за това проклето бабе – миниатюрната Баязидка, която тръгнала и тя да гласува. Бойко, все пак, ще предпочете да запази ухото си цяло.

Ако кабинет с „Патриотите“ е обречен, рано или късно – тогава?  Тогава Нинова трябва да миряса: като е аргатувала на Костов, нека се примири да работи и с Бойко. Ще й хареса – той не е мизантроп като Черния Ангел.  Ако ли не, следващият преврат в БСП ще бъде в името на това помирение.  И Бойко някой ден ще узрее – той се грижеше за Живков и се учеше от него, дори ушите му мачкаше – държеше се с него, както човек се държи с дядо си.  Все ще изтърпи и Нинова.

Валери Симеонов пък все пита, за какво е било цялото упражнение с тия избори.  Обаче тъкмо с това упражнение фалшивите „десни“ лапацала бяха окончателно изхвърлени на боклука.

Подозират Бойко, че побутна ДОСТ – може и да е вярно, покрай това сигурно и Ердоган му има някакво доверие. Все едно – отмъкна три процента от ДПС. Но, рано или късно, ще опре до тях. А ние ще бъдем най-големите глупаци, ако само гледаме джафкането между ДПС и ДОСТ. Варварите са на път към нас – и трябва да престанем да гледаме с подозрение към ДПС.

Горките обикновени турци – започват да ги насъскват един срещу друг, да ги отлюспват по отвратителната рецепта на“десните“ тъпанари- ястреби, които така погребаха СДС. Мераците на ДОСТ трябва да бъдат навреме спрени, иначе ще берем големи ядове.

Цяла колекция от прякори съм му измислил на Бойко – той се обиди само на „Падишах“, но бързо му мина.  Освен това съм го наричал, и то с основание, Умиротворителя, последно и Алигатора.  Той си е първокласен Опитомител, вън от съмнение. По време на пресконференцията му в изборната нощ, Антон Тодоров, например, беше се изтъпанил на първия ред на победителите. Това е Бойко – опитомява някой и го слага отпред като гръмоотвод. И не го направи само с Антон – той е само едно петно в картината на опитомените. Но е съвсем подходящ – за гвардеец пред бъдещия мавзолей на Бойко. Между другото, Бойко отдавна иска приживе да си направи мавзолей.

Антон Тодоров стърчеше две глави над Вежди Рашидов, който се чувстваше сякаш неловко: той, верният приятел на Бойко – под сянката на авторът на „Шайка“ /в която негови герои са Бойко, Цветанов и Плевнелиев/.

Гледах предаванията в изборната нощ: забелязва се едно решително подмладяване на коментаторите. А това отваря широко вратите за хора без памет, които възторжено произвеждат небивалици. Мотат се някакви лаладжии – все фалшиви антикомунисти, невнятни при това. Изобщо не знаят, че основният камък в храма на Бъдещето е Миналото. Само след десетина години клетите зрители ще слушат неописуеми глупости.

Владо Левчев се оплакваше, че неговите студенти нищо не знаят за комунизма – и от кого да я научат тази истина, обективно при това? Заедно с него бяха поканили един друг писател, който твърдеше, че в „ония“ години живял в страхотна бедност! И какво са си помислили – ако са го чули, някои от днешните два милиона пенсионери, които живяха доста сносно „тогава“, а сега дочакват края си в скотски унижения?

Компания им правеше и една писателка – тя поне не посмя да каже, че е живяла зле, защото щеше да е нелепо – при нейното театрално бягство на Запад и мелодраматичното й връщане тук. Въпросната мадама изобщо не пострада – уж избяга, пък й простиха и това беше предостатъчно след промените да стане видна антикомунистка. Как ще проумееш Миналото от подобни хора? То окончателно е замазано от безподобни измамници и сякаш го гледаме през запотено стъкло.

Цяла нощ комплексари ни засипваха с елементарна пропаганда. А пък писателката я питаха и друго: дали обедня политическата палитра. „Да – беше отговорът й – защото изчезва автентичната десница“. „Автентичната десница“ – пак една плоска лъжа. Желю Желев ми казваше и през 1990 година, че е марксист. Автентичните антикомунисти изобщо не ги допуснаха до властта – и как да се вредят те от курветините на Прехода. Не успяха да преминат през кордона дори мъченици като Илия Минев. Всякакви шавливи хора станаха „десни“ депутати – но не и един писател-страдалец като Йордан Вълчев, примерно. Каква десница ще правите с леви боклуци – и цяло чудо е, че толкова години все се мотахте наоколо. И най-накрая ги разкара тъкмо омразният им Алигатор.

Христо Иванов се похвали, че за десет седмици партията му получила над 3 процента – и това наистина е невероятно, като се има предвид личната одиозност на този семпъл адвокат, при това лишен от права. Хр. Иванов е същият като недоучилите се комуняги навремето, които след едногодишна школа в Москва бяха готови да управляват и Космоса. Хората му говорят до прегракване срещу комунизма – макар че ги предвожда именно този посткомунистически запъртък – от фамилия, която е по-предана на комунистическите идеи дори от гвардейците, които пазят мумията на Ленин.

Къде е тази „автентична десница“? Ближеха му задника на Костов, за да ги прикотка при себе си – а той беше истински ветеран като кандидат за член на БКП. Но когато за последно беше в Парламента, за вота на недоверие срещу ГЕРБ /2011 г./ безсрамно се нареди до БСП и ДПС. Тогава писах, че „по този начин, за първи път от 1990 година насам, значим български политик изряза и свали кожата на лицето си, и то на живо и без упойка. Дано поне някой се сети да я съхрани в буркан с формалдехид за бъдещия Музей на притворния български антикомунизъм“. На такива хора трябва да им се забрани да влизат в телевизионните студия, те са си едни нахални спекуланти, които се подиграват с Миналото.

Би Ти Ви подгъзуваше на Бойко по един специален начин, в някои случаи дори привидно го унижаваше. Такъв беше и случаят, когато Нели Тодорова отиде в Лондон, за да ни представи някакъв млад господин, който преди време бил питал Бойко, кого вижда, когато се погледне в огледалото. Човъркаха стари, вкиснати манджи – снимки с Маджо и пр. – и постигаха точно обратния ефект, със сигурност му вдигнаха подкрепата. Към Нинова бяха малко по-жалостиви.

Към края на изборното предаване, когато резултатите вече бяха известни, излъчиха доста критични портрети за Бойко и Корнелия – вместо да ги покажат на публиката преди изборите! Какво искаха да кажат: че и двамата не стават за нищо – това ли? Е, това беше истински шедьовър на телевизионния кретенизъм.

А пък като се захвалиха с някакъв дрон над външното си студио – сякаш от него ни показваха Снежния човек Йети, а не Нинова, Бойко и осветеното НДК.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук