ИСТОРИЯ! През 1957 г. САЩ вече се опитаха да разчленят Сирия, но ето какво се случи!

Агресивният акт на САЩ против Сирия влоши и без това сложната военно-политическа обстановка в района. Да не говорим, че антиасадовската истерия на Вашингтон негативно влияе на международните отношения. Хорът от поддръжка на удара срещу авиобазата „Шайрат“ показва, че стремежът да бъде свалено законното правителство в Дамаск се е превърнал в маниакална идея на прословутата „антитерористична“ коалиция на западните страни и присламчилите се към нея регионални съюзници. Впрочем още през 1957 г. имаха намерение да се настанят в страната, включително и да я разчленят, западните държави и Турция, а Съветският съюз срина тези опити.

Преди 60 години, през април, бяха планирани големи провокации на турско-сирийската граница; след това по молба на Анкара в съответствие с Устава на НАТО, на помощ трябваше да й се притекат съюзниците в алианса. Броят на военните инциденти растеше, но Дамаск не позволи да се превърнат в широкомащабен въоръжен конфликт.

С какво и тогава Сирия дразнеше потенциалните интервенти? Преди всичко, защото, първо, завършиха преговорите с Египет за създаването на Обединената Арабска Република, която съществуваше от февруари 1958 до септември 1971 г. Второ, сирийските власти отказаха на Запада да установи в страната екстериториален военно-политически контрол върху транзитните нефтопроводи, а Съветският съюз поддържаше Дамаск.

Тези тръбопроводи бяха прокарани от западни компании от Ирак и Саудитска Арабия през втората половина на 40-те години до сирийски, ливански и израелски пристанища. Дамаск винаги отхвърляше плановете за чуждестранен контрол на транссирийските нефтени артерии, което се превърна в една от причините за кървавата касапница в Сирия, провокирана от външните сили през пролетта на 2011 г., която продължава и до днес.

През 1957 г. беше планирано свалянето на пронасъровия президент на Сирия Шукри ал Куатли. В началото това беше замислено не само от Турция, но също от Израел, Йордания и Ливан. Но властите в последните три страни под различни предложи се отдръпнаха от тази „операция“. Опитите да бъде свален Ал Кутли през април-май 1957 г. без външна военна намеса претърпя фиаско.

На 8 септември пет кораба от Шести американски флот приближиха до сирийските брегове. На 24 в Източното Средиземноморие бяха прехвърлени още 38 бойни кораба начело със самолетоносача „Лейк Чамплейн“. На тях се намираха около 10 хиляди морски пехотинци, готови за десант. В същото време към бреговете на Сирия беше изпратен крайцерът „Жданов“ и есминецът „Свободный“. Скоро те пристигнаха в Латакия – това беше първата визита на съветски кораби в Сирия. Те пристигнаха в пристанището в началото на октомври, което попречи да се осъществят турско-натовските планове против Дамаск. На 7 октомври Хрушчов открито заяви на кореспондента на „Ню Йорк Таймс“ Дж. Рестън: „Съветският съюз е настроен сериозно и няма да позволи да бъде извършено нападение срещу сирийците. Управляващите кръгове в САЩ буквално тикат Турция срещу Сирия, а Турция… заради това дори оголва някои от участъците на границата си със Съветския съюз…“

Тази карикатура е от далечната 1958 г. – както се казва, нищо ново под слънцето

Беше усилена съветската групировка на ВМФ в Черно море и на Влерската военноморска база в Албания. На 13 октомври в сирийската Латакия пристигнаха конвои от Египет с първите групи войски, снабдени със съветско оръжие, за засилване на отбранителната способност на Сирия. В добавка Съветският съюз и България увеличиха своите сили на сухопътната граница с Турция.

С една дума, сирийският блицкриг се оказа, меко казано, под въпрос. САЩ и неговите съюзници с право се опасяваха, че съветските кораби могат да блокират американския флот с морските пехотинци на борда между базите на Съветския съюз във Влера и близо до Александрия. Освен това Лондон не одобри намесата на Вашингтон и Анкара в Сирия. Лондон имаше военни бази в Кипър, които са запазени до днес, в Малта и до 8 октомври – и в Йордания. Уклончива позиция зае и Франция.

Британците и французите не бяха забравили за отказа на Вашингтон да им помогне през 1956 г. в суецката криза при изострянето на отношенията със Съветския съюз, който поддържаше Египет. В Лондон и Париж помнеха, и по-скоро не са го забравили и днес, успешната американска политика по изместването на Великобритания и Франция от Близкия и Средния изток и от Северна Африка през 40-50-те години.

Иран също отказа да поддържа агресивните планове срещу Сирия. С призив да се въздържат от ескалация на напрежението излезе в средата на октомври Югославия, а отношенията с нея имаха за Запада и САЩ стратегическо значение.

На 18 октомври беше публикувано заявлението на ТАСС, в което се отбелязваше: „… турският Генщаб заедно с американските военни съветници разработиха оперативен план за военна операция срещу Сирия… Никой не бива да има съмнение, че в случай на нападение срещу Сирия Съветският съюз, ръководейки се от целите и принципите на Устава на ООН и интересите на своята сигурност, ще вземе нужните мерки да каже помощ на жертвата на агресията…“ Едновременно с това в Египет, Судан, Ирак, Йемен, Йордания и Ливан ускориха формирането на отряди от доброволци за защита на Сирия.

Именно принципната позиция на Москва позволи в онези години да се съхранят целостта и суверенитетът на Сирия. Плановете да бъде наказана и разчленена страната не е нещо ново за Запада и неговите регионални приятели.

А. Балиев,
Издателство „Распер“

бултаймс