Ген. Решетников: Русия трудно и мъчително се връща на своя исторически път! България изцяло е загубила своята самостоятелност на международната сцена!

 

– Леонид Петрович, определени политически кръгове в София ви сочат като „дългата ръка на Москва“ в България. Колко истина има в подобно твърдение?

– Вие замисляли ли сте се, откога изведнъж българите започнаха да се страхуват от „ръката на Москва“? Нима тя някога е ограбила България, разпореждала се е със земите и проливала кръвта на синовете й? Тази ръка с благодарност е приела от българите славянската писменост, свещените книги, които утвърдиха в Русия православната вяра. Тази ръка вдигна меча, за да освободи братята си по вяра от чуждо иго. Това винаги е била ръката на приятелство и братска помощ. Всяка страна има свои национални и държавни интереси, така че интересът на Русия се състои в това да има в качеството си на съсед силна, независима, процъфтяваща и приятелска България. Тук е ключът към отговорите на много въпроси. Представете си, че в началото на 70-те години, когато бях аспирант в Софийския университет, много пътешествах из България, в селата старците ми целуваха ръка – те много добре помнеха това добро, което е донесла в България ръката на Москва. А кой днес плаши българите с „ръката на Москва“? Това не са глупаци, а хора опасно подли, тези, които търгуват със суверенитета на България, а за лична облага са готови да забравят националните и държавните интереси на своята страна и със слугинска страст служат на чужди интереси. Опити да се обясняват отношенията ни с машинации на „ръката на Москва“ е целенасочен стремеж не само да се помрачат руско-българските отношения, но и да се отвлече вниманието от тези сили, които реално не само се намесват във вътрешните работи на страната ви, а и работят в полза на пълното подчинение на България. Спомнете си как по време на парламентарните избори под виковете за митическата „ръка на Москва“ всъщност се оказа, че в хода на избирателната кампания, съвършено очевидно се е намесвала Турция. Не е нужно да бъдеш корифей на политологията, за да разбереш: ако намесата на Москва наистина е съществувала, то в София отдавана би седяло правителство, ориентирано към сътрудничество с Русия, защото болшинството от българите още са настроени в полза на такива отношения с нас. Използването на примитивното клише за „ръката на Москва“ по отношение на мен е просто смешно и глупаво. Аз съм аналитик. Завършил съм службата си в руското разузнаване на длъжност ръководител информационно-аналитическо управление и после в продължение на 8 години съм ръководил голям аналитически център (РИСИ), принадлежащ към администрацията на Президента. Моя задача е била да анализирам събития и да докладвам изводите „горе“, а вземането на решенията и тяхното изпълнение е задача на съвсем други хора. Аз обичам България и истинските българи и се старая колкото може по-често да инициирам интереса на Русия към вашата страна, защото в последното десетилетие той е съществено слаб.

– Познавате отлично България, работили сте като разузнавач тук преди 10 ноември 1989 година. Какво разузнавахте все пак? Нали бяхме братски страни, в общ военен и политически съюз?

– Аз действително добре познавам България, българския език, историята, традициите, съвременното положение, но не затова, защото съм служил в разузнаването. Аз получих добра подготовка за България много отпреди да дойда в разузнаването. От втората година на обучението на историческия факултет в Харковския университет съм се занимавал с историята на България в рамките на курса „историята на южните и западни славяни“. Това е заслугата на известния тогава съветски историк – българист професор Георги Попов. Той много е обичаше България и предаде тази любов на мен. Под негово ръководство моята работа за българска политическа емиграция в СССР спечели Украинския конкурс за студентски трудове, а през 1970 г. съм станал лауреат на Всесъюзния конкурс и бях изпратен като аспирант в историческия факултет на Софийския университет. Три години съм живял в „Дървеница“, в една стая със забележителен български юнак, аспирант-химик. Споделяхме и хляба, и водата, да не говорим за виното и ракията. Аз имах много български приятели, с които съм обиколил цялата страна, ходих в Рила и Пирин. Дори започнах да мисля по български. Когато защитих дисертацията и се върнах в Родината, започнах работа в Института по икономика на световната социалистическа система на АН на СССР в сектор, както разбирате, България. И едва след това съм преминал в разузнаването. Тогава бях почти на 30 години, в разузнаването ученици не взимат. В разузнаването за определен период се наложи да се разделя с България- ние бяхме съюзници, нямаше какво да се разузнава. В София се намираше официално представителство на КГБ, което заедно с българските спецслужби работеше по направление „Дейността на САЩ и НАТО на Балканите“. Затова всички приказки за работата на съветското разузнаване пряко за България до събитията на 10 ноември 1989 г. не съдържат никакви реални основания. Обаче от позицията на днешния ден понякога ми се струва, че може би е трябвало да се работи. А на мен в разузнаването са ми дали друго направление – Югославия. В Белград съм работил почти пет години. Пряко към България се върнах само след 12 години, когато през март на 1991 г. бях изпратен в София. Българските въпроси останаха в зоната на моето внимание до ноември 2001 г., когато се изместих в Гърция в качеството на официален представител на СВР към гръцкото разузнаване. От края на 2004 до април 2009 г. работих в Москва като ръководител на информационно-аналитично управление СВР. На 62 години си казахме довиждане с разузнаването и съм свалил пагоните. Почти 8 години оглавявах РИСИ. Така че няма нищо свръхестествено в моята биография, та да плашат децата с мен.

– Членството на България в НАТО в каква степен и посока повлия на отношенията между Русия и България? В чисто човешки план виждате ли промяна на отношенията на руснаци към България и на българи към Русия?

– Влизането на България в ЕС и особено в НАТО, разбира се, се отрази негативно на руско-българските отношения. За Русия НАТО си остава военно-политически блок, ориентиран преди всичко срещу нея. Ако, не дай си Боже, напрежението в отношенията доведе до въоръжен конфликт, ние може да се окажем в състояние на война един срещу друг, както това е било през 1915 -1917 г. Второ, ставайки член на тези съюзи, България практически изцяло е загубила своята самостоятелност на международната сцена. Излиза, че с нея е безсмислено да се обсъждат каквито и да било сериозни въпроси на световната, регионалната и даже двустранната политика. Ей така, само за протокола. Защото има Брюксел и Вашингтон, които решават всичко за България. Затова много руснаци си промениха отношението към българите и в чисто човешки план. Започнаха се приказки, че българите са склони към предателство, интересът към България започна да изчезва, както като към външнополитически фактор, така и към културата и историята. Разпространява се твърдение, че българите в решаващо за Русия време винаги се оказват в лагера на противника и други подобни. Всъщност и Русия е виновна за усложнените отношения с България – в началото на 90-те ние се оттеглихме от Балканите, изоставайки нашите приятели и съюзници – с това мнение е трудно да се бориш, тъй като българският народ в основната си маса по никакъв начин не показва, че той реално се противопоставя на политиката за превръщането на България в антируски фактор. Колкото до отношението на българите към руснаците, то мога да кажа, че средното и по-възрастното поколение си остава приятелски настроено. Младите основно са безразлични. Тъжно е, че младите в България се обръщат сега към руснаците на английски. Като цяло и двата народа в не малка степен са загубили онази сърдечност и доверие, които са характеризирали отношенията помежду ни преди време.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ГЕН. РЕШЕТНИКОВ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК: https://trud.bg/%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb-%d0%bb%d0%b5%d0%b9%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%82-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80/