Галъп: Президентът срина Цветанов. 71% вярват на Радев и едвам 9% на Цветанов!

Българите не вярват на обвиненията на ГЕРБ в корупция към президента Румен Радев за новия изтребител „Грипен“. Това показва експресно социологическо проучване на агенция „Галъп“. Държавният глава се ползва с доверието на 71% от българите.

Едва 9 % от анкетираните имат доверие на обвиненията на Цветан Цветанов към президентската институция. Очевидно е, че тук се проектира личното доверие към двамата – което остава високо при Радев, а при Цветанов е отминало пиковата се фаза, която беше достигнало през 2010 г., например, коментират от „Галъп“.

Явно хората вярват и на сигналите за различно качество на „западни“ и „източни“ варианти на една и съща марка хранителен продукт. Цели 51% твърдят, че са се натъквали на различия в качеството на храни. Хората явно преувеличават в отговорите си, но това показва колко значителен е проблемът за качеството на храните в очите на българите.

32% от българите са били преки свидетели на агресивни действия или са били участници в тях в последната една година. Асеновградският случай предизвиква тревога, но обществото не проявява крайности. Мнозинство от 71% вярва на президента Радев в текущите спорове.

Инициативата на Бойко Борисов за присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз среща широка подкрепа. Вътрешнополитическите дела на властта обаче не изглеждат безпроблемно – мнозинството не одобрява ограничаването на плащания в брой, а повдигнатите от опозицията въпроси, като комисията за НДК например, срещат одобрение.

По няколко важни въпроса напоследък обществото ни чува два или повече различаващи се и дори противоречащи си разказа. Около НДК се чуха две противоположни истории, около потенциалната сделка със самолетите, както и по отношение на качеството на храните у нас и др. Ключово важно в такива моменти е да се види каква е първата и интуитивна обществена реакция.

Данните ясно сочат, че важните теми напоследък не събуждат безспорни нагласи, а има „битки на състезаващи се интерпретации“. Надделява онази, която съдържа по-добро обяснение. Например, идеята за катализаторите на колите среща подкрепа (85%), ако бъде обяснена с цялостни мерки за запазване на въздуха. Обществото е предразположено към много от идеите, които напоследък се обсъждат – те се възприемат с почти автоматично одобрение или без замисляне.

Създаването на комисия за случая НДК се подкрепя от мнозинство от 76%, даването на паметника на Бузлуджа на БСП – от мнозинство от 64%. Мнозинство от 75% пък одобрява закупуването на нови самолети за армията.

Инициативата на Бойко Борисов за приемане на страните от Западните Балкани в ЕС среща подкрепа сред мнозинство от 70%. Очевидно мненията не се влияят от това кой е автор на инициативата. Борисов е упоменат, но дори и сред електоратите на други партии тази инициатива среща одобрение.

Протестите на полицаите също се подкрепят – две трети застават зад тях, а 26% не ги одобряват. Явно е, че външнополитическите инициативи на Борисов се оценяват високо, но във вътрешнополитически план са налице проблеми и те се долавят ясно от обществото. Пример за това е и преобладаващото неодобрение към ограничаването на плащанията в брой – 61% не подкрепят ограничаването, а 35% го подкрепят.

Обезпокоителен е делът на хората, които свидетелстват, че в последната една година са ставали свидетели на агресия или са били участници в нея – една трета от запитаните отговарят положително. Процентът е тревожен на фона на зачестилите медийни информации за случаи на агресивно поведение.

Въпреки всичко, по казуса в Асеновград българите не стигат до крайности – съзнателно беше проверено екстремно твърдение (да се изселят всички роми). То не среща преобладаваща подкрепа – 53% се изказват негативно по тази идея, макар да има и 36%, които се съгласяват. Тези 36% са доказателство за наболял обществен проблем, който съдържа сериозен потенциал за негативно развитие.

Данните са от независим от външно финансиране телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ сред 800 души на възраст 18+ години. Използваната методика е телефонно интервю в панел, стратифициран по различни демографски признаци за постигане на национална представителност. Изследването е проведено в период: 4-6 юли 2017 г. Възложено, финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл“.