„Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой…”!

Двете предсмъртни стихотворения на Вапцаров, писани в затворническата килия, знаят всички българи, но никога не е излишно да се прочетат отново. Предлагаме ви и едно стихотворние на Евтим Евтимов, посветено на Антон Попов, също поет и журналист, който преди да бъде изправен пред дулата на пушките, се венчава за своята годеница Росица Манолова, която години по-късно се връща към спомена за последните часове на разстреляните, които прегръщт безсмъртието с песента „Жив е той, жив е…”:

„Влязохме вътре. След това свещеникът започна да иска разни неща. Поръча на войниците да вземат вино, хляб, бонбони. Почна да вади епитрахила си. На масата постлаха покривка, поставиха там нещата, които бяха нужни за една венчавка. Разбрах, че е решил да ни помогне с удължаване на процедурата и пя всичко, което беше нужно – как да живеем, как да се обичаме, как да гледаме децата си. Антон така ми е стискал ръката, че на другия ден видях синините по нея.
Вътре бяха Роман и Ана, Кольо и Бойка, Радка, Петър и Стефан Богданови, Роза Попова. Антон Иванов и Георги Минчев, тъй като нямаше никой от близките им, бяха останали в камионетката на двора.
Свещеникът попита за пръстен. Ана Романова имаше едно червено рубинено пръстенче, тя го даде. Попита кой ще комува – и Антон, и аз казахме – Вапцарови … Обаче капитан Радев, който щеше да командва ротата за разстрела, той бил юрист, и каза : „Вапцаров е осъден и вече няма граждански права, ще ви кумуваме аз и Радка Богданова”.
И те застанаха до нас.
Ана и Бойка в това време разговаряха с другарите си. А ние слушахме пеенето на свещеника и обикаляхме. Накара ни да обикаляме около масата, след това ни поздрави. Ние мълчахме, нищо не говорехме…
Последни думи, последни прегръдки, последно докосване до любимите хора.
В 21,10 часа изстрелите и думите на великата Ботева песен се сливат в химн на безсмъртието”.

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

***

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.
© Никола Вапцаров

СВАТБАТА НА АНТОН

Преди да бъде разстрелян,
Антон Попов се оженил в килията

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа
празнични бонбони,
ще хвърля тя куршум подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино
ще пълни чашите
със твоя кръв,
да вдигнат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.

До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.
С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче –
една мечта,
докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни
този сив тунел.
Страхливецът никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

© Евтим Евтимов

Източник: AFISH.BG