Да си спомним: Как в пионерските лагери по време на соца възпитаваха подрастващото поколение! СНИМКИ

Пионерските лагери са артефакт от съветското минало, по който най-често носталгия изпитват възрастните руснаци. През 1980-те г. има около 40 000 такива лагера, в които всяко лято почиват над 10 млн. деца. Самата идея за лагерите се появява още през 1920-те г., но тогава те приличат по-скоро на скаутски биваци. Истинските лагери възникват с назначаването на щатни ръководители и възпитатели през 1925 година.

Без съмнение основната цел на лагерите е да възпитават идейно подрастващите членове на социалистическото общество и строители на комунизма. На тази идея са посветени най-различни идеологически мероприятия за политинформация. Но освен това има и много други неща, заради които лагерите оставят трайна следа в спомените на бившите пионери.

Украинска ССР, СССР, 1 юли 1985 г. / Олег Иванов, Борис Кавашкин/ТАСС

Към организацията на летния отдих на децата в СССР подхождат много сериозно. За пионерски лагери се отделят най-добрите зони за отдих в страната, а целият начин на живот в тях е подчинен на развитието на спортните умения и грижата за здравето. Всяка сутрин започва със задължителна физзарядка на чист въздух.

Тръба за сутрешен строй в младежкия пионерски лагер „Млад космонавт“, 01.06.1972 / Соловев/РИА Новости

След тези встъпителни процедури и преди закуската пионерите задължително се строяват и издигат знамето. В късните съветски времена почти всички участници започват да възприемат тази процедура като досадно задължение.

Млади цветарки в парник край Общоруския пионерски лагер „Орльонок“. 01.07.1977 / Валерий Шустов/РИА Новости

Често пионерите се използват, за да помагат на местните селски стопани. Дори обаче и да  става въпрос за бране на ябълки, кайсии или други вкусни плодове, тази трудова повинност никога не е истински празник. Въпреки че може да се яде на корем.

Московска област, СССР, 15 юли 1988 г. Деца си играят в летния лагер „Огоньок“ на Ленинския общосъюзен електротехнически институт край Москва./ТАСС

След закуска започва най-интересното.

Московска област, СССР. 15 юли 1988 г. / ТАСС

Разходки по реката или в морето и разговори с другарите, неминуемо съпроводени от всички нормални детски бели.

Чита, СССР. 8 август 1985 г. Победителите в Училищните пропагандни отбори – пионери и комсомолци се подготвят за творческия конкурс на общоруския пионерски лагер „Орльонок“. / Леонид Свредлов/ТАСС

Понякога някои отряди са награждавани с истински походи за рекордни резултати в брането на плодове и зеленчуци. Те са до близката планина или друго живописно ъгълче на дивата природа. Обикновено подобни излизания са възможност да се откъснеш от желязната лагерна дисциплина.

Плаж, лагер „Ветерок“, р. Протва. 1 юли 1975 г. / Б. Корзин/РИА Новости

Къпането в пионерските лагери – било то в морето, реката или езерото, винаги минава по един и същи сценарий. Във водата на определена дълбочина се поставя ограничителна мрежичка и там застава една от дружинните. Друг възрастен човек пуска децата във водата от брега със свирка. Къпането продължава определен брой минути в зависимост от температурата на водата и въздуха. След това пак е ред на свирката и всички деца във водата трябва да излязат на брега, където отново ги преброяват. Ръководителите, особено тези, на които се налага да стоят по-дълго във водата, най-много мразят точно къпането, тъй като този процес е свързан с повишена отговорност за живота на децата. Те постоянно надзирават децата, които викат от удоволствие, гмуркат се и скачат, и ги броят по главите, за да се убедят, че никой не се е удавил.

Ученици в детски лагер „Орльонок“ дежурят в столовата. 1 юли 1982 г. / Миранский/РИА Новости

След къпането идва най-дългоочакваният момент от лагерния живот – обядът. Независимо, че децата се оплакват от еднообразната и оскъдна диета, по правило в лагерите се спазват всички норми на рационалното хранене за подрастващия организъм. С неизменна популярност се ползват обаче закуските и хлябът, които лагерниците взимат от столовата, ако случайно огладнеят внезапно.

Област Горки, СССР. Деца от летния лагер „Родник“ седят край огъня. / Марк Редкин/ТАСС

След обеда настъпва „часът на тишината“, когато целият лагер, независимо от възрастта на почиващите, трябва да лежи по леглата и да спи. След като се събудят и закусят, пионерите получават нова порция развлекателни или спортни мероприятия. Най-хубавото обаче идва в края на дена, след вечерята – лагерен огън, песни на китара, а понякога и дискотека.

Краснодарски край, СССР. 30 декември 1988 г. / Владимир Веленгурин/ТАСС

И  така – настъпва дългоочакваният последен ден на смяната. Нощта преди заминаването се нарича „царска“ – пионерите вземат паста за зъби и се опитват да намажат с нея спящите си другари. А на сутринта се оказва, че вече никой не иска да си ходи и да се разделя с приятелите, които вече са като членове на семейството. Сълзи, размяна на адреси и телефони, обещания да си пишат и никога да не се забравят. След връщането у дома и старите другари от училище много от тези приятелства се забравят, но все пак някои пионери успяват да си намерят в лагерите приятели за цял живот.

Руски дневник