ОБЩЕСТВО
Дъщерята на Иво Карамански обясни как Росен Ангелов е побеснял от ревност и е избил всички в Къщата на ужасите!
Нима е възможно човек да побеснее от ревност така, че да избие шест души, отмъщавайки на желана жена и да се самоубие след това? Възможно е, разбира се – заявява в интервю пред Анна Заркова от „Труд“ Александра Караманска със сигурност, позовайки се на практиката на частните детективи, сред които вече втора петилетка е лидер.
Ревнивците са съществена част от клиентите на нейната детективска агенция „Korona AIK international“, която действа не само у нас, а и в Белгия, Гърция, Турция и други държави.
„Бивш затворник, който се укрива девет години от властите и се изживява като Рамбо в гората, определено е способен на кърваво насилие, за да накаже жената, която иска, а не може да има“ – категорична е дъщерята на Иво Карамански, която прие поканата ни да коментира случая с Горския човек, обвинен за шесторното убийство в Нови Искър.
– Г-це Караманска, като детектив с достатъчно опит бихте ли заложили на версията, че издирваният с всички полицейски сили Росен Ангелов – беглец от правосъдието с 3 присъди за сексуални насилия, е разстрелял от ревност любимата си с още петима?
– Да, според мен тази версия е убедителна. Не знам по случая нещо различно от това, което медиите оповестиха, но съдейки по него и по служебните ми познанства с бивши затворници и ревниви мъже, смятам, че МВР правилно се е ориентирало, а обвиненията срещу този Росен, по прякор Горския човек, са основателно повдигнати.
– Бюрата на частните детективи се занимават предимно с ревнивци, нали?
– Доста от клиентите ни са такива. Някои от тях идват при нас само защото се съмняват, че мъжът или жената, на които държат, им изневеряват. Но повечето ни посещават, след като са разбрали, че е така. Те искат да научат още за съперниците си.
Искат да знаят къде се срещат любовниците, кога, дали връзката, за която са узнали, е редовна, дали изисква разходи. Ние наблюдаваме, установяваме фактите и ги документираме със снимки, които понякога се използват в съда. Случва се като детективи да бъдем призовани като свидетели по бракоразводни дела, които нашите клиенти са завели. Но детективската работа не се изчерпва с ревнивци и изневери.
Ние работим и с корпоративни клиенти – проучваме кандидати за работа и условия за инвестиции, проверяваме за лоялност определени служители. Търсят ни доста чужденци с фирми у нас, които подозират, че българските им партньори ги мамят и за съжаление почти винаги основателно. Отделно от това събираме информация за безследно изчезнали, включително деца, чиито родители се обръщат за помощ към нас.
Често се случва бащата да изведе детето в чужбина без разрешение от майката и тя да не може да го открие, или обратното – бащата да търси сина или дъщеря си. Помагаме им. Занимаваме се и с проблемите на наркозависими, обикновено пак по поръчка на близките им. И кризите на възрастта ни отварят много работа.
– „Кризите на възрастта“?
– Да. Психолозите и психиатрите, които работят при нас, ги наричат така. Става дума за тийнейджъри, които бягат от семействата си. За хора в напреднала възраст с деменция, които се губят, като излязат от домовете си. И за мъже към петдесетте, които имат късен пуберитет.
Масово си чатят по интернет, правят запознанства по фейсбук с дами, общуват с тях виртуално и предизвикват силна ревност и семейни скандали. Това и с жените се случва. Половинките им търсят частни детективи, молят ни да проверим дали връзката е само платонична, дали няма да им развали семейството на стари години…Фейсбук познанствата, макар и рядко, водят до срещи на живо, които се увенчават с романтични връзки – мимолетни, но предизвикващи лични трагедии и сцени на ревност.
В единични случаи при тия възрастови интернет кризи се стига до бягства на мъжете от фамилията и краткотрайни съжителства без брак. 99 % от тях завършват с разкаяние и завръщане в уюта на дома, при бабата на внуците и майката на порасналите деца. Според нашите психолози това е израз на желанието за последна реализация в отношенията с другия пол. Среща се и при дамите, но е по-силно при господата.
Ние им оказваме и психологическа помощ, ставаме семейни консултанти по неволя.
– Издирваният Горски човек е 56-годишен, може и той да е минал през тая възрастова криза – със страстното желание за „последна реализация с другия пол“, което споменахте. И с разкаянието или страха, които са го накарали да се гръмне сам. Но в гората, където е живял, вместо в килията, където съдът го е пратил, психологична помощ няма.
– Като се връщаме на темата за Горския човек, аз ще повторя, че е бивш затворник – защото именно това ме убеждава във версията, че той е злосторникът. Като детектив неведнъж съм установявала, че затворът у нас не превъзпитава осъдените, а ги прави извратени и брутални. Не по-добри, а по-лоши стават, като си излежат наказанието.
Вътре гуляят – напиват се, дрогират се, правят оргии с извращения, насилват се сексуално и всякак, и излизат освирепели на свобода. Ето пример: преди да влезе в затвора, някой си е дърпал чантите на жените на пазара, а като излезе – вече се въоръжава, първо ръга с ножа, после граби. Лишаването от свобода по нашата система озлобява.
Заключените стават зли, вместо да се поправят. И тая злоба в комбинация с ревността се превръща в нещо страшно. Ревнивците са два вида – ако мога така да обобщя – едните са разбити от изневярата, а другите са яростни. Ако кажем условно, че първите са убити от измяната, другите са готови да убиват – и тая, която им е сложила рога, и тоя, с когото го е направила, и всички, които в техните очи са съучастници.
Нежеланието на Кети Кухова да поддържа отношения с бившия затворник, каквито са имали по-рано, със сигурност може да отключи у него силно желание да я накаже. А как? Като й отнеме любимите хора – тия, които са я отнели от него, или поне в главата му е така.
– Това е само хипотеза, все пак.
– Хипотеза, но ще бъде потвърдена според мен. Чета всеки ден полицейския бюлетин и виждам, че повечето престъпления се извършват от бивши затворници – избягали и освободени. Пък и доста хора ми се обаждат от затвора въпреки забраната да разполагат с мобилни телефон.
Те всичко забранено успяват да си внесат. Корупцията зад решетките е жизнена среда. Затворниците черпят шефа на затвора с ракия, която са произвели вътре сами и той пие – представяте ли си?! Да, България не е единствената държава, в която затворниците успяват да се сдобият с дрога и алкохол и да въртят мръсен бизнес.
Но няма държава, в която да се парадира в интернет с това – да се пускат клипчета с разврат, бял прах, хероинови инжекции и т.н. Навръх Нова година гледах по един музикален тв канал видеопоздравления с чалгахитове – затворници поздравяват от килиите близките си, и те тях, а купонът вътре върви с пълна сила. Възмутително!
Неслучайно някои аутсайдери затворът не ги плаши – все едно отиват на лагер. Ама имало решетки – голяма работа! От друга страна, аутсайдерите, какъвто е тоя, живял в гората, са ненужни никому, без перспективи, те знаят, че животът им не струва и са склонни към самоубийство. Тоя Росен пък може да е решил, че гробът е по-добро място от доживотната килия. Той е бягал от нея 9 години.
– Дълга тема е тая за самоубийството. По-добре да се ограничим с коментар за ревнивците.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ НА СЛЕДНИЯ ЛИНК:
ОБЩЕСТВО
