Истанбулската конвенция е тест за лоялност към глобалния елит!

 

 

Истанбулската конвенция е маркер – кой къде стои в политическия мейнстрийм и какви са му убежденията. Обикновено онези, които я подкрепят, нямат убеждения, а принадлежат към политическия менистрийм и внимават за него.

 

 

 

 

Пределно ясно им е, че това е тест, а не някаква невзрачна декларация против насилието над жени. Прави са и затова се самоопределят, както направи Илияна Йотова, която е професионален политик, добър играч и много внимава в тези неща.

 

 

 

 

 

Ако Истанбулската конвенция беше просто някаква административна формалност – нямаше да й обърне внимание, нито да се разграничава от собствената си партия, която я направи вицепрезидент.

 

 

 

 

 

Впрочем заплахите, които Йотова отправи публично към Радев за евентуална негова еманципация от БСП, днес се връщат като бумеранг към нея. Тя много добре знае, че това е натиск от Европа и най-вече от Америка, на който политическия елит трудно ще устои.

 

 

 

 

 

За нея Истанбулската конвенция е по-важна от собствената й партия, което говори само и единствено за значимостта на този документ и силите, които стоят зад него.

 

 

 

 

 

Бойко Борисов също го знае, но се надява да го отиграе в свой стил – пуска го през правителството и го бламира в парламента. Няма никакво съмнение, че конвенции като тази прокарват пътя за легализацията на гей браковете, признаването на трети пол и т.н., все неща, които водят до радикална антропологична промяна – до смяна на самия човек.

 

 

 

 

 

Те са сатанински по произход и затова мощно си прокарват път през политиката, властта и парите. Всъщност ги прокарва едно незначително малцинство, но със завидна упоритост, търпение и твърдост. И очевидна огромна власт.

 

 

 

 

 

Добре е, че се вдигна шум и нещата в България ще се отложат за определено време, но мисля, че това е посоката.

 

 

 

 

 

Хубавото е, че хората все още проявяват здрав, човешки инстинкт, независимо какво мислят за него умните и красивите, и много бързо разбраха за какво става дума.

 

 

 

 

 

Следващите опити на враговете на тяхната човечност е да приспят този инстинкт.

 

 

 

 

 

Да ги накарат да забравят, че са хора под претекст, че могат да избират да са животни, растения, таблети, табуретки – въобще да влязат в социални и предметни роли, освобождавайки се от човешката си идентичност и “оковите” на Божия образ, по който са създадени.

 

 

 

 

Явор Дачков, ГЛАСОВЕ