ЗАБАВНО

Плажният дневник на Валери Симеонов*

август 17, 2018

Ден първи

На Слънчев бряг е добре. Тази вечер отивам на Какао Бийч. Смятам точно в 2 часа през нощта да отида до диджея и да му кажа просто да намали звука, ако не иска да си има неприятности с вицепремиера на България. Взел съм си и нож, с който директно да дупча колоните.

Ден втори

Струва ми се, че морето шуми прекалено. Точно когато вълните стигнат до брега, издават един натрапчив шум. Този шум се повтаря през няколко секунди и ме дразни откровено. Не мога да разбера как на никой не му прави впечатление. А аз съм тръгнал да му помагам на тоя народ. Лежат по кърпите като умрели. Отивам към морето да проверя тая работа.

Ден трети

Махнах си звука на телефона и го оставих на вибрация. Така е по-добре. Звънели са ми Волен, Ангелкова и Борисов. Тъпанари. Не могат да разберат, че съм на почивка. Вратата на хотела издава леко скърцане. Вдигнах скандал на рецепцията. Аз не мога всеки път, когато влизам и излизам, да се нервирам.

Ден четвърти

Отново съм на плажа. Случи се нещо отвратително. Мъж и жена бяха влезли навътре. Гледах дребните им фигури във водата и изведнъж…Спасителят наду свирката! Остър, режещ, злобен звук се заби като копие в ухото ми. Тоя нормален ли е, ве? Че ако всеки почне да свири, когато има опасност някой да се удави, тука няма да може да се почива въобще бе!

Ден пети

В едно заведение рекоха да ми се подмажат и да ми пуснат патриотични песни. Когато чух „Кога зашумят шумите“ веднага си излязох – тръпки ме побиха и ми стана лошо. Аз да не съм Краси да се кефя на подобни тъпотии. Той и той не се кефи, ама се прави. Най-добре се уреди Джамбазки, че стана евродепутат. Кой знае колко е тихо в Брюксел … Пуска по два тъпи статуса на седмица срещу бежанците и през останалото време си се наслаждава на тишината.

Ден шести

Едно детенце падна на плажа, разпищя се, майка му го ошамари, то се разпищя още повече, баща му ѝ вдигна скандал, тогава се разпищя тя, а малкият продължи да пищи. Тоя народ нормален ли е, бе? Купих си тапи за уши, върху които сложих памуци, върху които сложих бинтове, върху които сложих каска. Но и това не ми помага.

Ден седми

Напоследък размишлявам върху биографията на Ван Гог. Особено ме привлича онзи тайнствен момент с отрязването на ухото…Дали да не го направя? Може би това е решението, това е решението…! Носете ми абсент! Сбогом, свят на тоновете, звуците, шумовете, крясъците, децибелите! Отшумя като приказка, каквото ни свързваше, отшумя като …

* Приликите с действителния вицепремиер са плод на въображението ви, което е прегряло от рязката амплитуда в промяната на времето тия дни и въобще – отивайте на море.