Румънците! Ах, румънците!

 

 

 

Румънците! Ах, румънците!

И докато този народ беше събран и оформен точно вчера, българския е на няколко хилядолетия. И дотук.

 

 

 

 

През историческите времена Европа винаги е смятала, че Дунав е естествената граница на континента и надолу следва азиатската орда. Последствията от този обективизиран геостратегичеки поглед ги знаете.

 

 

 

 

 

Колкото и да се съпротивляват няколкото възможни човека в България, тук не живеят граждани. Румънците са граждани, българите – поданици. Румънците винаги са имали усещането на работодатели на властта, българите – винаги на колене пред всяка установена власт. Факт.

 

 

 

 

 

 

Имах илюзии, че естествената граница на европейския континент може да бъде преместена на Босфора. От българите.

 

 

 

 

 

Имаха шанс след влизането в ЕС! За съжаление и на дело, българина предпочете да остане в азиатския екарисаж и да бъде не по-различен от турчин, персиец или арабин. Меко казано – да си наляга парцалите и да има свой султан, който да го язди, храни и отглежда. Като добитък!

 

 

 

 

Гнусота.

Европа започва от Дунав, нагоре. И така ще си остане. Само след няколко години едно цяло поколение ще отиде безмълвно и оскотяло в гробищата, а следващото безименно поколение – ще бъде вече извън държавата си. С деца и внуци.

 

 

 

 

 

Ще търсят земният рай на земята, след като са го напуснали! Модифицирани зомбита, завинаги изгубени във време и пространство. Еднодневки.

 

 

 

 

 

 

Това е тъжната истина. Истината за османските поданици, наричащи себе си българи. Дребни хищници, които някога бяха пример за света. Някога разнасяха светлината на знанието в Европа, днес – духат собствените си свещи…

 

 

 

 

Николай Марков, фейсбук