Отбелязваме Деня на будителите, а на 1 ноември имен ден празнуват и още светли имена

 

 

 

На 1 ноември Православната църква чества паметта на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян

Имен ден празнуват: Дамян, Дамяна, Кузма, Кузман.

Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.

 

 

И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.

 

 

 

Имен ден празнуват: Дамян, Дамяна, Кузма, Кузман.

 

 

 

На 1 ноември отбелязваме и Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.

 

 

 

Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.

 

 

Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята малка книжица- „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.

 

 

След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

 

 

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.