Синът: Мразех я и ме беше срам от нея! Майката: Прости синко, че дойдох до твоята къща и ви уплаших

 

 

В социалните мрежи със скоростта на светлината се разпространява текст за една нещастна майка, която била отхвърлена от сина си, текст, за който сме сигурни, че няма да ви остави безразлични.

 

 

– Мразех я и ме беше срам от нея!

 

 

 

Тя работеше като готвачка в моето училище. Един ден майка ми влезе в класната стая, за да ме поздрави. По-късно съучениците ми се подиграваха, беше ми неудобно.

 

 

 

Само дето не потънах в земята от срам! Исках майка ми просто да изчезне. Когато повторно я видях ѝ казах, че ме е засрамила, и че е по-добре да умре!

 

 

Майка ми нищо не ми отговори, само ме гледаше. Не се спрях нито за момент, за да помисля за това което ѝ казах, бях много ядосан. Бях незаинтересован за чувствата си ..

 

 

 

Исках само да си отиде у дома и никога да не се върне!

 

 

 

По-късно получих възможност да отида в Сингапур на проучвания. Там се ожених, купих къща и имам деца. Бях щастлив и доволен от живота си. Но един ден майка ми дойде да ме посети. Не се бяхме виждали от години и никога не беше виждала своите внуци. Появи се на вратата. Моите деца започнаха да ѝ се смеят.. Аз извиках към нея: „Как се осмеляваш да идваш в къщата ми и да ми плашиш децата!“

 
– Просто така си се появила неканена! „Иди си от тук веднага!“

 

 

Майка ми просто тихо отговори: „Извинявайте, трябва да съм сбъркала къщата“ – и изчезна …

 

 

 

След няколко дни получих писмо. Поканен съм на годишнина от завършване на училището.

 
След тържеството се върнах до родния дом. Когато ме видяха местните жители ми казаха, че майка ми е починала. Нито една сълза не пуснах. Предадоха ми само едно писмо, което ми казаха, че е от нея …

 
– „Скъпи мой сине, мислех за теб през цялото време. Прости, че дойдох до твоя дом и уплаших децата ти. Беше ми приятно, когато чух, че си успял в живота , съжалявам, че винаги ти бях на тежест и те червих, виждаш ли, когато беше дете, се случи инцидент, в който ти загуби окото си.

 

 

 

 

Като майка, не можех да понеса да израснеш без едно око. Лекарите те прегледаха и казаха, че никога няма да можеш да виждаш. Аз ти дадох своето око … Бях горда, когато знаех, че синът ми ще може да гледа света с това око.

 

 

 

С любов, винаги с теб твоята майка. “

 

Майката е една на света , каквато да е тя, дали грозна или хубава .Никога не подценявайте майките си .!