92-годишен зъболекар от Дупница не връща нито един пациент

„Здравословно се чувствам много добре. Проблеми нямам, защото съм постоянно в състояние да върша някаква работа. Вечерно време си поставям цели, които през деня изпълнявам, защото безделието не води до нищо и липсата на движение е по-лоша дори от тютюнопушенето“, разказва д-р Петков.

Медицинската си практика започва през 1952 година като зъболекар в родното си кюстендилското село Дяково. След това работи като дентален специалист в градската болница и Военна болница в Дупница. 25 години е бил началник на отделението по стоматология в бившата Работническа болница в Бобов дол, пише „България днес“.

„В условията на миньорския труд се получават доста травми – като счупване на челюсти, откъсване на ухо, разкъсване на устни, избити зъби и др. За цялата ми практика имам толкова много случаи, че не знам кой да ви разкажа“, споделя зъболекарят легенда.

Интересен факт е, че стоматологът избира случайно професията си след съвет на приятел.

„Имах голямо желание да уча електроинженерство, но един мой съученик ме насочи към стоматологията. Записах в Медицинската академия в София. Любопитен факт е, че факултетният ми номер 2708 съвпадаше с началните цифри на ЕГН-то ми. Мисля, че това нещо ми носи късмет“, разказва още зъболекарят.

Кирил има две дъщери, трима внуци и петима правнуци. Нито един не избира стоматологията. Това не го притеснява, дори го радва.

„Тежка е професията, а и не е престижна. И най-неподготвения лекар, който мога да сложа в джоба си, ще го предпочетат пред мен. Защото той е лекар, а аз съм зъболекар“, натъжен е специалистът.

Стоматологът живее в Дупница, но често посещава родната си къща в Дяково, за която казва, че обича безгранично. Местните там също много го обожават, тъй като той е правил пломбите на всички.

92-годишният мъж пътува и до вилата си в Сапарева баня, която е построил сам. Въпреки възрастта си не спира да работи. Освен с пациенти в кабинета д-р Петков се занимава и с поддръжка на малка градина. Годините не му пречат да шофира сам колата си. Съвсем наскоро той издаде и третата си книга. Тя е посветена на Дяково.