Човек трудно може да стане свидетел на толкова грандиозен провал, какъвто си причини водачката на червената евролиста Елена Йончева в дебатите с Мария Габриел.

Пред очите на зрителите, които са и избиратели, се разкри една абсолютно безпомощна, некомпетентна и несъстоятелна персона.

Йончева показа, че няма нито позиции, нито тези, нито факти, нито собствени наблюдения, нито аргументи, с които да ги защити. Пък и откъде да ги има, като цялата ѝ кариера е минала в премиерските чаршафи и е отхранвана с държавната и банкерска чужда суха пара…

В главата ѝ изобщо няма никой и нищо, освен проценти и доклади, които кълве от дебели папки и на това отгоре обърква или манипулира цитатиет. Но след като бяха публикувани паметните записки от разговорите на контролиращите от Европейската комисия с шефа на ВКС Лозан Панов, вече знаем и как се пишат тези доклади.

Най-стъписваща все пак е пълната неспособност на Елена Йончева да говори и да се изразява. Рядко можеш да срещнеш човек, толкова скаран с езика. С основното си средство на труд!

Оказа се, че тя не може да съгласува дори частите на речта като подлог, сказуемо и допълнение, които при нея не съвпадаха нито по род, нито по число. Оказа се неспособна дори да формулира въпрос към опонентката си.

Говори така, а как ли пише? Ако се свали дословно фонограмата на това, което изрече, самата тя едва ли би разбрала какво е казала.

Направо да се чудиш и маеш как тази жена е била журналист, при положение че изказът ѝ е като на някакъв роден Маугли, излязъл току-що от гората.

Освен че не може да състави смислено изречение и да съгласува частите в него, тя просто пелтечеше, което вече изобщо не се покрива с представата за телевизионен журналист. В сравнение с нейните невчесани мисли от червената песнопойка за евровота Цветан Цветанов изглежда направо като древногръцки мислител и оратор.

Първият сблъсък между двата най-големи конкурента на тези избори – ГЕРБ и БСП, доказа, че водачката на червената евролиста Елена Йончева всъщност е колос на глинени крака. Едно митологизирано явление без абсолютно никакво покритие нито в професионален, нито в чисто човешки план. И всички нейни гръмки възгласи не са нищо друго, освен чужди думи и констатации, които тя очевидно дори не разбира и не осмисля, тъй като дори не може да ги формулира без пищовите си.

Както се казва, най-страшното е друг да ти бере срама. Гледах дебатите с Елена Йончева и ме хвана срам, че си е изписала на челото занаята, който работят мнозина честни, почтени и кадърни хора. На излизане от блока един комшия ми каза: „Абе, тая Йончева била много куха лейка. Всички журналисти ли сте толкова измислени?“.

Отминах го с крива усмивка. Не можах да измисля отговор.

Но имам съвет към Йончева: скрий се и недей да позориш занаята повече, като влизаш в дебати, от които си нямаш хал хабер. Защото песимистите твърдят, че няма накъде повече да се изложиш.

Аз обаче съм оптимист – има! Още при следващите дебати.