Не пропадна нов булевард, пропада държавата

 

 

 

„Кръстовище над новия булевард пропадна“.

По-точното заглавие е „И кръстовището над новия булевард пропадна.“

Пропада какво ли не, пропада България.

Строи се корупционно, строи се непрофесионално, строи се недобросъвестно, строи се през пръсти, строи се през куп за грош!

 

 

 

 

Аз не знам, власт, специални, полицейски, съдебни, финансови, ревизионни, контролни и какви ли не служби в нашата държава, която в секторите за вътрешен ред, сигурност, контрол и противодействие има едва ли най-много хора на глава от населението в Европа (картината у нас, обаче, е обърната в сравнение с „Винету“ – тук има много вожд, но малко индианец), дали знаят какво е реалното положение в държавата ни, – как е амортизирано всичко правено по-рано, как е изхабено, как е пропукано, как е ремонтирано зле; как е зле построеното наскоро, на какви косъмчета понякога се държи всичко, как висим над пропаст от евентуални и можещи да станат неизбежни бедствия!

 

 

 

Аз като говоря с експерти от администрациите, като им чета мейлите до мен, така и си ходя – с настръхнали коси.

Ние си играем с огъня, затънали до вежди в безхаберие, в сляпо неведение за реалната картина в България.

 

 

 

 

Какво мога да направя?

Опитвах се.

 

 

 

Не ми стигнаха силите. Но на кого могат да стигнат силите и 1200 пъти да са му повече от моите, в държавата на любителите, дилетантите, аматьорите, непрофесионалистите на всички нива; в държавата на многото вождове и изпразващите се шепи с индианци…

 

 

 

 

У нас такива понятия като знаене, можене, кадърност, умения, талант, професионализъм, компетентност, вече почти напълно са махнати от критериите за вземане на работа и за кариерно развитие.

 

 

 

 

Ние сме държавата на блаженото неведение за ставащото, на свещеното незнание на случващото се, на сакралното нежелание да си имаме представа, на лъчезарното неможене да си дадем сметка, на безметежното неискане да си отворим очите.

 

 

 

В така държава мога само да си пиша и да си говоря сам, без даже да вярвам ни на грам, че от това писане и от такова говорене има каквато и да било полза:

 

 

 

„Неизбежно и неотложно е необходимо да се направи диагностика на уязвимостите на държавата и нейната инфраструктура, собственост, материални и нематериални активи. Да се направи оценка на рисковете. Да се анализира състоянието на критичните сфери и дейности на държавността. Да се очертаят възможни сценарии за развитие на опасни процеси. Да се направи одит на ресурсите и на институциите (!) за сигурност, безопасност, кризи и за ранно сигнализиране и превенция на възможни катастрофи и каскадни процеси на деструкция.“

 

 

 

 

Всъщност, много добре разбирам, че подобно поведение на обществото е перфектна защитна реакция. Като не знаеш това, за което трябва да се тревожиш, ти изобщо не се тревожиш за него.

 

 

 

 

В една приказка от моето детство имаше Мечо Клепоушко. Той си завираше главата под възглавницата и като истинското положение на нещата изчезваше от погледа му, Мечо Клепоушко смяташе, че нищо такова няма.

 

 

 

 

Народът ни отдавна се е превърнал в един колективен Мечо Клепоушко. Завира си главата под възглавницата или в пясъка. И с широко затворени очи не иска да види истинското положение в държавата. И истинското положение на държавата…

Само не знам защо още му се ядосвам….

 

Проф. Николай Слатински, фейсбук