Борбата безмилостно жестока! Отбелязваме 110 години от рождението на Никола Вапцаров

 

 

Отбелязваме 110 от рождението на великия поет Никола Вапцаров. Само преди няколко дни в сградата на бившата дирекция на полицията в София бяха открити три неизвестни досега стихотворения и есе, написани на ръка. На уникалната находка се натъкнали случайно при чистенето на мазе в постройката.

 

 

 

Тържествена церемония и поднасяне на цветя пред паметника на Вапцаров ще се състоя в София на ул. „Московска“ в 09:00 ч. От 11:30 ч. пък е срещата с чуждестранни издатели и преводачи на творчеството на поета .В 16:00 ч. се открива изложбата „Чака ме светът“ в Литературния музей на Никола Вапцаров в София, а в 18.00 ч. е концертът в зала 7 на НДК, който е под патронажа на президента Румен Радев.

 

 

 

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, озаглавена „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Поетът е известен с това, че симпатизира на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. Това си личи и в творчеството на поета, което засяга работническата класа и неспаведливата им условия на живот.

 

 

Въпреки политическите си възгледи съдбата на Вапцаров е трагична. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. На 23 юли Никола Вапцаров е разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но бива отклонена. Посмъртно е амнистиран след 1944 г. До ден днешен обстоятелствата около смъртта му подлежат на редица дебати. Процесът срещу него остава засекретен цели 67 години – от 11 септември 1944 г. до 2011 г.

 

 

„Фернандес убит!
Фернандес
зарит в земята!
Фернандес
го няма днес!
Фернандес
лежи в полята
пред стените
на Мадрид“

 

 

Бащата на поета е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), а след това и в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), което по-късно е наречено на негово име. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Това е поредното доказателство за възгледите му и предстоящата борба в живота му.

 

 

 

„Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
                                                      толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!“

 

 

 

„Разстрел, и след разстрела — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!“

 

„Борбата е безмилостно жестока“ е последната творба на Никола Вапцаров. Написана е буквално няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на поета на 23 юли 1942 г. Тя е свидетелство за това, че той приема съдбата си, без да роптае, а с мъдро смирение. В нея той засяга философски въпроси като преходността на човешкото съществуване, саможертвата и любовта към народа.

 

Трафик нюз