Децата ни дишат Менделеевата таблица и се давят в смога. Водата ни е отровена. Ядем отрова

 

 

Рибата в Марица и Чая умря. Прасетата бяха избити.

Козичките и овцете миналата година – също.

 

 

Условията за живот се влошават от ден на ден все повече. Жизнено необходимите условия за живот – въздух, вода, храна, сигурност. Въздухът ни вече е отровен. Не заради печките на бедните, а заради алчността на богатите.

 

 

 

Децата ни дишат Менделеевата таблица и се давят в смога. Дишат пресен серодиоксид. Дишат боклука на света, изгарян в ТЕЦ-овете. Разболяват се. Ние се разболяваме от онкологични, белодробни, чернодробни, бъбречни заболявания. Вече здрав човек не остана.

 

 

Водата ни е отровена. Когато я има, разбира се. Водите в реките текат като в народната приказка – жълти, зелени, пембени. С мъртва риба, плуваща отгоре. Вода, която пием, с която се къпем, с която мием чиниите си, с която готвим. Отрова! Заради алчността на бизнесмени, които предпочитат да спестят някой лев от пречиствателна станция.

 

 

 

В Пловдив днес се проведе проверка в голям месопреработвателен завод. Оказва се, че са черпили незаконно подпочвени води. Без разрешение и проверка какви са тези води. Какво се изхвърля, не става ясно.

 

 

Вода с уран, с манган, с примеси. Вече дори червеи във водата няма, защото измряха от отровите. Мутираме. Когато не е отровна, водата тече като кал. А си спомням времето, когато спокойно пиехме сладка вода от чешмата. Сега вече дори я няма. Язовирите са с напукано кално дъно. Източени. Заради алчността на новите бизнесмени и некадърността на управляващите!

 

 

 

Ядем замразено американско месо от 20 годишните им запаси. След като избиха българските стада. Ядем пилешко със салмонелоза от Полша. Вече никой не си спомня вкуса на истинско домашно пиле. Ядем месо, измито с белина, вътре с каверни с гной и пълно с хормони и химикали. Ядем отрова.

 

 

Въпросът вече е на оцеляване. Поставени сме на екзистенц минимума. Бедствието е в София на жълтите павета.

 

Адв. Елена Гунчева