Днес празнуват благочестивите! Вижте ИКОНАТА на светица, която възпира болести и беди

 

 

Днес почитаме паметта на преподобна Ксения Римлянка носела името Евсевия, което означава „благочестива“. Когато станала девойка, решила да посвети живота си на Христос, напуснала дома си и помолила да я наричат Ксения – „странница“. Тя водила възвишен живот и колкото била строга към себе си, толкова била милосърдна към своите сестри.

 

 

 

Когато станала девойка, родителите й я сгодили за един велможа и сенатор. Благочестивата Евсевия обаче мислила другояче. Тя отдавна била решила да посвети целия си живот на Иисус Христос. Времето на сватбата наближавало.

 

Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени само към изпълнението на нейния свещен обет за целомъдрие. Усърдно се молила и най сетне взела едно смело решение: да напусне тайно родителския дом и да изчезне завинаги от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да причини такава скръб на благородния баща, на милата майка.

 

 

Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: „Който остави… баща или майка… заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен“. Възторжено съчувствие и всеотдайна преданост тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята господарка двете девойки раздали на бедните всичко, което скрито могла да отдели Евсевия от личното си притежание. Преоблечени в мъжки дрехи, снабдени с малко злато за най-дребните си разноски, те се промъкнали в потайна нощна доба през случайно отключените порти на бащиния дом и успели да се качат на един кораб за далечна Александрия.

 

 

Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария. На малкото островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я считат за равна на себе си и да я наричат само Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя искала да заличи всички следи от своя произход и фамилия, за да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали безпрекословно желанията на своята предишна господарка и ревностно подражавали на нейния суров отшелнически живот.

 

 

 

Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали нужда от духовно ръководство и от защита на тяхната душевна чистота. Скоро Бог им изпратил подходящ отец. Евсевия го помолила да приеме нея и другарките й за свои духовни дъщери. Старецът Павел, който бил игумен на манастира „Св. апостол Андрей“ в Карийския град Милас се съгласил да поеме ръководството на римските невести, ако дойдат в неговия град, където те купили дом и устроили малка църква наблизо до катедралата, като избрали за неин покровител свети архидякон Стефан.

 

 

Освен общата храмова молитва, тя скришом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото й било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкова тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри. Когато епископ Павел бил в с. Левкин и заедно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, дошъл краят на преподобната Ксения Римлянка. Бележити са прощалните й думи към разплаканите сестри:

 

 

 

– Сестри, вие проявихте много любов към мене. Продължете и нататък вашата любов, молете се за мене, аз умирам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкова много се е грижил за душата ми. Апостол Петър казва: „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем“. И затова не бива да се леним, а трябва да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете готови да срещнете Господа с елея на добрите дела и с гореща любов!

 

 

 

Отпратила сестрите, тя останала сама в храма и по пладне я намерили починала. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб при стечение на голямо множество народ. След една година починала и едната от нейните другарки, която помолила останалата да разкаже, коя е била светата покойница. Така светът узнал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената вечност през втората половина на V век на 24 януари.

Имен ден празнуват: Ксения, Аксения, Аксиния, Oкcaнa. Честито!

 

 

Глас БГ