Държавата забранява вноса на тротинетки, по-бързи от 25 км/ч

 

 

Всички електрически тротинетки трябва да развиват скорост до 25 км/ч. Това е едно от изискванията към вносителите с направените поправки в Закона за автомобилните превози, предаде БГНЕС. Става въпрос и за тези за споделено пътуване, които се отдават под наем, и за тези, които са лични и потребителите могат да си купят от всеки магазин.

 

 

Текстовете бяха обсъдени по време на заседание на ресорната транспортна комисия с участието на Министерството на транспорта и бранша.

 

 

„Това ще е основно изискване към вносителите. Превозните средства трябва да са произведени с тези параметри и не трябва да завишават заложените в закона. Както и при превозните средства, всяка манипулация подлежи ред и на контрол“, обясни пред депутатите директорът на „Автомобилна администрация“ Бойко Рановски и допълни, че след закупуване няма да подлежат на регистрация.

 

 

„Идеята да се прави регулация е, че няма такава нито в България, нито в целия ЕС“, заяви заместник-министърът на транспорта Ангел Попов.

 

 

„В цяла Европа има проблем с тези индивидуални превозни средства. Ние взехме информация от няколко европейски държави и добавихме някои условия с оглед на българската обстановка, така че те да бъдат ограничени и регулирани по някакъв начин“, обясни мотивите Попов.

 

 

По време на разговорите с доставчиците е станало ясно, че вграденият GPS освен да следи за местоположението на превозното средство, ще има и ограничаваща функция на скоростта до 18 км/ч в парковете и 25 км/ч извън тях.

 

 

МВР предложи водачите на тротинетки и скутери да носят каска и светлоотразителни елементи, да не се движат по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост за движение е над 50 километра в час, да не превишават максимално допустимата скорост от 25 километра в час, да са на възраст не по-малко от 16 години.

 

 

 

Регламентирането на тротинетките по пътищата е проблем в целия Европейски съюз. Брюксел в момента предприема действия по събиране на информация от държавите членки, която да послужи за анализ и подготовка на законодателен акт, с който да бъде преодоляна установената празнота в действащата към момента нормативна уредба.