Румен Радев в словото си за Апостола: Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук!

 

 

Левски не обича склонени глави! Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем, изтъкна държавният глава пред паметника на Апостола тази вечер.

 

 

Това ли е чистата и свята република на Дякона?
Левски не обича склонени глави! Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук, заяви в словото си пред Паметника на Васил Левски президентът Румен Радев.

 

 

 

Време е да спрем да търсим утеха в историята, заяви още президентът.
Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем, изтъкна още държавният глава.

 

 

„На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме на този паметник, за да склоним глави, но Левски не обича склонени глави. Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук“, започна словото си президентът Радев.

 

 

„Време е да спрем да търсим утеха в историята, време е да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойноство нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях! Нашата битка за идеала на Апостола е сега. Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. Днес се питаме това ли е чистата и свята Република на Дякона?“, емоционално продължи Радев.

 

 

Eто цялото слово на Румен Радев пред паметника на Васил Левски:

Нашата битка за идеала на Апостола е сега, заяви президентът в словото си по повод отбелязване на 147 години от гибелта на Васил Левски.

 

 

На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме на този паметник, за да склоним глави пред Левски.

Но Левски не обича склонени глави.
Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук!

 

 

Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега.

 

 

 

Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора оставихме народната работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система?

 

 

 

Причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта.

 

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, пише Дяконът в онези години. Но тази горчива констатация няма да го спре да буни духовете, да просвещава, да отстоява идеала за чиста и свята република. Неговата смърт му само ще ускори пътя към Освобождението.

 

 

И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които продължават да събуждат и днешните българи. И хилядите хора, които сте тук, сте най-убедителното доказателство.

 

 

 

Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас.

 

 

 

Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им.

Да живее чистата и свята република!

Да живее България!