Паси: Аспарух е първият евроинтегратор, защо улици са кръстени на Дондуков, Скобелев и Аксаков, а не на него

 

 

 

Бившият външен министър на България Солмон Паси публикува своите разсъждения относно
„руското присъcтвие“ в момента в България. Той недоумява защо целия център в столицата е осеян с улици и булеварди, носещи имена на руски политици и общественици, пише varna24.bg.

За руското политическо присъствие в софийската топонимия

 

Фотография от Казахстан ми припомни за пътя на прадядото, дядото и бащата на Аспарух, които са ни извели на запад от Черно море, съвсем в Европа. При всички сантименти към екзотиката на Азия Европа си е Европа, а Аспарух е вероятно първият ни евроинтегратор… И се замисля човек колко булеварди, площади и ключови улици в София са именувани на Аспарух и неговите предшественици… И колко, и кои, и защо ли на: Дондуков, Скобелев, Гурко, Паренсов, Игнатиев, Столетов, Калитин, Цар Освободител, Руски паметник, и т.н., и т.н…, на Москва, и така чак до идеолога на антиеврейските погроми Аксаков… И всичко това в идеалния център на София – една “Славянска“ не е ли достатъчна вместо този паноптикум!

 

 

А ако толкова държим на руско политическо присъствие в софийската топонимия, към бул. “Сахаров“ може да се добави и площад “Магнитски“ със статуя пред Паметника на Съветската армия. Към този толкова обсъждан артефакт да добавим и четирите скулптурни групи от кръстовището на “Граф Игнатиев“ и Канала, които (като минимум!) можеха да бъдат свалени в реката под тях като Рачо Ковача в Габрово например. И защо ул. “Камчатка“, а не “Аляска“, “Ламанш“, “Калифорния“ или “Чикаго“ – та той е шестият в света град по брой българи! Или Антарктида и о-в Ливингстън, където България вече 35 г. гради база и присъствие.

 

Толстой – добре, Пушкин и Достоевски са велики, Гагарин също, но по друг начин. Но защо пък Иван Сусанин, а не Риголето?

 

Защо Тургенев, Гогол, Чехов и Шевченко, а не Жул Верн, Марк Твен или Астрид Линдгрен, с които и сегашните поколения деца продължават да растат? Поне да беше ул. “Илф и Петров“, които всеки трети възрастен българин още цитира…

 

 

И се успокоявам, че София все пак не е село Бутан, в което ул. “Чапаев“ се кръстосва с бул. “Ленин“… За последния, разбира се, трябва национална забрана, а не местно законодателство.

 

 

Та такива мисли ражда карантината, докато правя джогинг край паркхотел “Москва“, наглеждащ отвисоко-отвисоко съседния хотел “Плиска“, кръстен на старата българска столица…“