Почина Тересита Камачо, най-известната кубинска посланичка у нас, Йорданка Христова е в траур

Почина дългогодишният посланик на Куба в България от близкото минало Тересита Капоте Камачо. Нейно превъзходителство издъхна на 77 години, съобщиха преди минути нейни близки, които цитират естрадната прима Йорданка Христова.  

Н. Пр. Тересита Капоте Камачо е извънреден и пълномощен посланик на Куба у нас от декември 2010 г. до 2015 г., но животът й е свързан с България много по-отдавна – от далечната 1961 г., когато тя стъпва на българска почва за пръв път, за да учи металургия в Перник. След като заминава в родината си, тя ражда Асен и Роси, а през 1966 г. Тересита отново е в България – работи като секретарка и преводачка в кубинското посолство. Четири години по-късно се прибира в Хавана с малката Роси, а Ачо остава у нас.

В Куба Тересита завършва Института за външнополитически отношения и става професионален дипломат. Превежда при разговорите между Тодор Живков и Фидел Кастро – както при посещението на българския лидер на Острова на свободата през 1970 г., така и при ответната визита у нас на вожда на Кубинската революция през 1972 г. През 1986 г. Тересита отново идва на работа в кубинското посолство в София – отначало като втори, а после и първи секретар. Става свидетел на промените у нас през 1989 г. Следващият й мандат в България е между 1994 и 2001 г.

Тогава тя е тук като временно управлявящ посолството на Куба. По-късно дипломатическият ранг в отношенията между страните ни е вдигнат до най-високо ниво. Заедно с нея е съпругът й – кубинецът Берман Алеман, който също е на дипломатически пост в посолството. Тересита е особено горда с тримата си внуци – синовете на Ачо Георги и Борис и момчето на Росио – Хавиер. Н. Пр. Тересита Капоте е посланик у нас до 2015 г.

На незабравимата ми България

Не знаеш колко ми липсваш,
Българийо скъпа, любима!…
И хората ти, и цветята,
и обичта ти светла и свята,
открила ми стойността да ни има.
Никога не ще те забравя –
ти оставаш моя, моя, моя!
И сме вечно заедно в строя!
Дори отдалеч любовта ми обилна
безспир те прегръща и милва.

Прекрасна е моята Хавана –
обичлива, цветна, уханна.
Но все ми е някак празно
и жадно за други ласки –
за Перник, незабравимия,
за София с нежните й краски,
за хората с души раними,
към Куба така всеотдайни,
живота си готови за нея да дадат,
от врагове и несгоди да я защитят.

Няма, Българийо, да свикна
отдалеч да те гледам само.
В мен си завинаги – китна
и топла, душа и сърце голямо.
Зависеше ли от мен – щастлива
непрестанно щях да те искам!
Живота си бих дала за теб,
за Куба, за народите ни смели,
битки и герои в историята слели.
Пред Ботев прекланяш се ти,
а моят остров слави
кубинския му брат по съдба и идеали
– Хосе Марти!!!!!

Тересита Капоте, 2 август, 2016