Защо партиите смятат българина за идиот или как се става избирател

 

 

Уважаеми избиратели, партиите във властта през последните години наистина мислят, че сме недоразвити, безотговорни, инфантилни хорица, които не могат да управляват елементарните си дела

 

 

 

Това пише Стоил Стоилов за E-vestnik.bg.

Мнозинството български избиратели в ежедневието си са нормални и отговорни хора. Могат да се женят и да раждат деца, могат да сключват сделки, да управляват парите си, да управляват магазинчета, банки, фирми. Могат да управляват коли, камиони, самолети, кораби, пълни с хора и стоки за милиони левове, могат да учат децата ни, да преподават… Могат да оперират, да отварят нечий череп, да присаждат очни лещи. Могат да лекуват вируси, да произвеждат лекарства…

 

 

 

Ако някой има малко бизнесче или голям бизнес спазва десетки срокове и подава куп декларации на гише или он-лайн, плаща на себе си, на десетки, на стотици или на хиляди хора в срок, доставя стоки и услуги.

 

 

 

Вижте какво прави даже най-тъпият масов избирател в една от най-простите дейности – карането на кола. Купува я, регистрира я, ежегодно плаща данък, винетка, гражданска отговорност, минава я на технически преглед, плаща и глоби, ако кара като говедо.

 

 

 

Всеки от нас върши всички тези почтени неща. Те са свързани със срокове, адреси, документи, доказване на образование и квалификация и др. И между другото си гледа семейството, децата, ходи на море в Гърция с PCR тест, пийва си и има любовница. Все нормални неща.

 

 

 

 

Сега да видим как се става избирател в България. То не е лесна работа.

 

 

 

След навършени 18 години си избирател. Няма нужда да слушкаш, да учиш, да подаваш декларации, да плащаш нещо. Единствено някъде след 16-та година от раждането трябва до отидеш с мама или тате да ти издадат лична карта и да те впишат на някакъв адрес. Държавата го нарича постоянен адрес. Това е! Воалла, казват франсетата.

 

 

 

Като станеш на 18 вече си избирател. И, ако не те тикнат в зандана с влязла в сила присъда или докажат, че си психо, си избирател до края на живота си. Ако пък се родиш в Бразилия или в Буркина Фасо и станеш български футболист, пак можеш да станеш български избирател по натурализация. Ако си от Северна Македония, пак може да станеш български избирател – има ги с хиляди. Това е.

 

 

 

Какво можеш да правиш от тук нататък без държавата да се интересува от тебе като избирател?

 

 

Можеш да си сменяш местоживеенето колкото си искаш, но си оставаш избирател на оня постоянния адрес. Може да живееш в чужбина от 20 години, да придобиеш едно-две чужди гражданства – ти си оставаш избирател. Може да станеш Гинка фон Клинкерхофен или Пенка дьо Лафонтен, може да родиш две-три деца при Макрон или Меркел, да си продадеш апартамента в България и да не стъпиш тук с десетилетия – ти си оставаш избирател и името ти е в избирателния списък поне докато ритнеш камбаната, а в някои случаи и след това.

 

 

Може да си с постоянен адрес в с. Пържиграх, с. Сърбогъзи или в с. Къртипъня и да спиш при различно гадже всеки месец в София, Пловдив, Варна и др. – ти си оставаш избирател в съответното китно селце. И, ако не те мързи много, може на избори да гласуваш там.

 

 

 

Избирателните ти права са вечни.

 

 

Ако пък си в чужбина, пак си избирател – подписваш декларацийка и те дописват в избирателния списък. После в ГРАО няколко месеца си вадят очите да търсят дали аджеба сабахлем не си гласувал в Къркларели, а по икиндия в Кърджали, например.

 

 

 

Има, разбира се и възможност, ако си много наясно с правилата и силно мотивиран с пари или с тояга, да си смениш постоянния адрес или да гласуваш по настоящ адрес. Но това е твоя инициатива. Или на местните партийни тартори. Иначе си оставаш избирател в съответното село или градче.

 

 

 

 

Така. Нали казах, че партиите и държавата ви смятат за идиоти? След като вече веднъж сте станали избиратели, държавата не се интересува от вас. Не се интересува дали изобщо искате да гласувате и да сте в т. н. избирателен списък. Не се интересува къде наистина живеете и дали искате и можете да гласувате там. Не се интересува колко пари ще похарчи за вас като избирател.

 

 

И понеже властта не се интересува от тези маловажни подробности и ви смята на непълноценен да управлявате избирателните си права, тя с десетилетия отказва да направи изборен регистър, в който вие – избирателите можете да управлявате правата си. Дали да ви има или да ви няма в този регистър, дали да гласувате в родното село или в ж. к. Изток, или, дай Боже всекиму, в Маями, Флорида, или в с. Пържиграх, да не дава Господ.

 

 

 

И понеже властта ни смята за идиоти, които са способни да карат кола и самолет, да плащат данъци, но не са способни поне веднъж в годината или даже веднъж на две години да кажат дали и къде ще гласуват, държавата харчи нашите пари за 7 милиона избиратели, нищо че гласуват половината.

 

 

 

Затова, уважаеми избиратели, мисирките тормозят експертите с фундаменталния въпрос за мъртвите души. Неуспели политици попържат на майка изборната администрация, често с голямо основание. А магьосниците вадят от ръкава ту машинки за гласуване, ту нова конституцийка, ту велико събранийце, ту нови партийки и коалицийки…

Абе… майтап да става, ден да мине друг да дойде… Пак ще ги излъжем!

 

Наздраве!