През 1943 г. Българската държава „с ловджийски хъс“ събира и праща в газовите пещи евреите от Македония и Беломорието

 

 

 

Снимка: Книга „Документи“,  евреите, събрани за депортиране в тютюнев склад в Скопие.

Историята на всяка нация е пълна с моменти за гордост и величие, но и с моменти на падение и срам. Доколко узряло е едно общество се определя от това дали признава грешките си или инатливо върви отново към повтарянето им.

В съзнанието на българите един от поводите за гордост, който се повтаря като мантра е, че България спасява евреите в страната.

Това е вярно, но се отнася само за евреите в старите граници на Царство България, рядко се обръща внимание на друг неоспорим факт, че Царство България като съюзник на Хитлер активно участва в холокоста, като депортира евреите от т.нар. нови земи Македония, Беломорието и Пиротско.

 

 

 

 

Много опити са правени да се оправдае това престъпление на българските власти, но документите не могат да скрият зловещата картина.

Депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротско започва на 4 март 1943 г. от Беломорието.

Оттам 4058 души са транспортирани до Лом и после на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

Ето какво пише Николай Слатински на базата на документи, които разкрива

„Из отчета за проведената от 25 април до 6 май 1943 г. „събирателната акция на евреите“ в Беломорието

[това си е било истинска, с ловджийски хъс, хайка за хора, организирана с брутално безсърдечие и безсъвестна ефективност от българската държава – бел.моя]:

„Акцията за събирането на евреите е била проведена от полицейските органи със съдействието на всички административни и други власти в съответните градове, включително и военните такива. В акцията са взели дейно участие както по организирането, така и провеждането ѝ и органите на Комисарството за еврейските въпроси, специално командировани …

Организирането е било отлично и резултатите пълни, като се изключи случая в гр. Гюмюрджина, където една еврейско семейство от четири члена е било прибрано и скрито в турското консулство в града и там запазено поради екстериториалността на последното, която е попречила на полицейските органи да изпълнят своят дълг. По настоящем това семейство е още в консулството и не излиза вън от него. Дадени са нареждания от полицейските власти щом бъдат видени на улицата да бъдат задържани.

 

 

 

 

Снимка „Документи“

 

 

Комисиите на всички градове на Беломорието, които са се занимавали с описването на движимостите на евреите са се състояли от по виши държавни и др. органи на съответния град, като са били привлечени като членове и по-видни граждани, адвокати и пр. за членове напр. в гр. Кавала. Последните са се председателствали от шефовете на учрежденията като директори на гимназии, околийски агрономи, началници на пощи и пр., а комисиите по изземването на ценностите от директорите на Б.Н. Банките. В тази комисия е влизал и съответният данъчен началник. Тези комисии са имали за описване средно по 8–10 максимум до 12 къщи…

За конфискуваните имущества на лицата от еврейски произход, които се изселват от България бяха постъпили редица искани от държавни учреждения, институти и организации искания за мобили и др. нужни им за разни цели…

 

 

 

Поради изпразването на еврейските жилища, собственост на евреите, от техният багаж последните са изложени на разрушаване, защото и самото местно население, гърците, правят това, като им изкъртват вратите, прозорците, мушамите, открадват електромерите и пр. и пр.

…

„Ето защо моля, от конфискуваното еврейско имущество офицерското събрание да бъде предпочетено, при снабдяване на държавните и общински учреждения с вещи от еврейско имущество, пред всичките, като се предадат било срещу заплащане, било чрез зачисляване, следните вещи:

1) 5 хубави килима.

2) 5 големи кристални огледала.

3) 5 луксозни рамки за портретите на Царя и Ц. семейство.

4) Материя за направа на пердета за 20 прозорци.

5) 20 покривки за маси.

6) 80 салфетки.

7) 80 комплекта прибори за ядене (ножове, вилици, лъжици и чиний).

8) 1 писалищна маса за домакина на офицерското събрание.

9) 3 електрически полюлей.

10) 3 големи пернишки печки.

11) 50 броя саксий с цветя.

12) Мека мебел за кабинета на управителя на събранието.

13) 200 броя столове обикновенни – по възможн. еднакви.“

…

Молба от пощенската станция в Драма:

„Моля, разпореждание да ни се дадат от еврейските имущества чинии, чаши, вилици, лъжици, чаршафи за маса, тенджери и други кухненски принадлежности.“

…

Молба от организациятао на „Бранник“ в гр. Драма:

За нуждите на бранническите дружини, общежитието и стола при същите, моля нарежданията Ви, да ни се дадат от взетите еврейски багажи, следните кухненски, спални и къщни предмети и необходимости, както и необходимата мебел за обзавеждането на канцеларията, както следва:

1) Кревати комплект за спане 25 броя

2) 10 броя тюфлека

3) 30 броя одеала или юргани

4) 60 броя чаршафи

5) 40 броя нощни шкафчета

6) 25 броя гардероби за дрехи

7) 20 броя хладилници за ядене

8) 20 броя маси за сервиране на храна

10) 5 броя бюра за писане

11) 5 броя канцеларски маси

12) 25 броя библиотечни шкафчета

13) за 100 бранника кухненски прибори, като чиний, лъжици, ножове, вилици, салфетки и други

14) 70 броя кърпи за лице

15) 500 кгр. дървени въглища

16) 15 броя готварски тенджери

17) 5 броя готварски печки

18) 10 броя обикновенни печки за отопление

20) 25 броя легени за миене

21) 20 броя бакърени легени за пране

22) 15 броя казани

23) 40 броя съдове за вода носене

24) 40 броя съдове за вода носене малки

25) 30 броя панталони за бедни бранници

26) 30 чифта обувки

27) 60 чифта чорапи

28) 60 броя долни ризи

29) 60 броя горни ризи

30) 25 броя пуловери

31) 60 броя гащета

32) канцеларска мека мебел за обзавеждане на 3 щабни канцеларий

33) мека мебел за приемната на бранническото общежитие.

ЗА БЪЛГАРИЯ!

ДРУЖИНЕН КОМАНДИР: [подпис]

Никола Д. Велев

…

Молба от Николай Георгиев до председателя на Дружеството на бойците в Драма да му бъде съдействано да получи лимонадена фабрика, собственост на депортиран евреин

Драма, 11 март 1943 г.

До Господина

Председателя на Бойците

гр. Драма

Молба

от Николай Георгиев – боец

запасен фелдфебел гр. Драма

ул. 121 № 1

Г-н Председателю

Аз – бивш жител на с. Сумица – Ст. Загор. Минерални бани се преселих на 1.XII.941 г. в гр. Драма и сега жител на града ми беше дадена Държавната Лимонадена фабрика – безстопанствената на използване за която очаквах да бъда оземлен с нея като двамата от синовете ми единия на 27 години а втория на 19 години по закон са също содопроизводители с майсторско и втория е 4 година и подлежи на майсторски изпит аз който съм от 1919 година содопроизводител тая фабрика се допусна на търг и се надади от бивши гръцки поданици. Ние всички останахме на улицата това положение ме накара да повърна тях за да заемат наново работа в старите предели на България понеже тук почнаха да се издават удостоверения от здружението на занаятчиите на гърци и евреи които не са били нито собственици на фабрики а чираци и гдето имаше фабрики поне да търсят участие на българските закони занаятчии поменатите чираци заеха местата ни. Г-н Председателю ние Българските занаятчии бихме платили много повече на нашата Държава ако ни се дадеше средство за преживяване и плащане моля Ви сега да ходатайствате в по горната инстанция да ни защити така както и ние защищаваме Нашето Мило отечество да съдействате да ни се даде сега затворената и останала Държавна Лимонадена фабрика на изселения от Драма Евреин на нас 3 души занаятчий от един бранш. Уверен в подкрепата на Нашата организация и защитница на Бойците оставам в очакване на правилното разрешение.

С почитание: [подпис]

гр. Драма 11.ІІІ.943 год.

…

Обявление от делегата на Комисарството за еврейските въпроси при еврейската община в Битоля за публичен търг за продажба на ценности на депортираните евреи

Битоля, 13 май 1943 г.

ОБЯВЛЕНИЕ

№ 133

от 13 май 1943 год.

Съобщава се на интересуващите се, че на 15 т.м. – четвъртак в 4 часът след обед, в салона на бившата еврейска община, ще се продават на публичен търг разни златни украшения – часовници, пръстени, обици и др. носени от изселените лица от еврейски произход.

Желаещите да се яват и наддават.

От Делегата при Комисарството за еврейските въпроси в гр. Битоля.

[печат]: М.В.Р.Н.З. Комисарство за еврейските въпроси гр. Битоля.

Делегат при еврейската община.

…

Когато човек чете какво се случва с конфискуваното от пратените в газовите пещи евреи от новите български земи, то не може да не бъде потресен – с активното участие на държавата започва едно мародерство, едно преразпределяне на вещи – включително тенджери и тигани, дюшеци, даже салфетки, бельо, заграбено от изселваните и разпределяно за нуждите на стражарите. Бързо се преразпределя и жилищният фонд. От документите се вижда една набираща сила тръпка, една своеборзана златна треска. Не мога да скрия впечатлението си (това не е факт, а впечатление), че – да, фашистка Германия, нацистите са били чудовищата, осъществяващи на практика окончателното решение за евреите, но една част от българските държавни власти и една част от българското общество е съучаствало в тази акция именно за да се добере, да докопа, да си присвои недвижимото и движимото имущество, семейните ценности и банковите сметки на отиващите към газовите пещи евреи в нашите нови земи…

…

Защо ровя и пиша за тези неща?

Вече казах една от причините – за да се знае истината, да си направим изводи и да си вземем поуки от Историята, да се видим в огледалото, от което надзъртат не само славните образи на спасителите на евреите в старите български предели и на ролята на голяма част от Православната църква, но и множество никак нелицеприятни наши черти – апатия, затваряне на очите и ушите за страданатията на нашите съграждани от еврейски произход, алчност, корупция…

Писах и по-рано – случилото се с евреите от старите и новите български предели е спомен от миналото, който може някога да се окаже и спомен от бъдещето.

 

 

Да, не може да се прави директна аналогия с миналото, защото Холокостът е безпрецедентен по жестокостта и чудовищността си акт (по-скоро процес).

Но в хищността и алчността, с която се протягат треперещи от страст и сласт ръце към имуществото на депортираните и изселените евреи, прозъртат черти на хищността и алчността, с която се разграбващше и разграбва вече три десетилетие национално богатство.

Трябва да се пазим от пяната на обществото и от утайката на обществото – те са живи, тях ги има и някой ден ние като народ можем да се окажем заклещени между тях. Пяната е тази, която днес е заела командните висоти в държавата ни, утайката е тази, благодарение на която пяната се самовъзпроизвежда и увековечава. Рефлексите на алчността и инстиктите на хищносттта са живи, те сега са отприщени и безчинстват на воля.

В някакъв абсурден смисъл, ние, обкновените и почтени български граждани сме днес евреите на България.

…

Цитираните от мен документи могат да се прочетат в:

Надя Данова и Румен Аврамов, съставителство и обща редакция, „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г. Документи от българските архиви“, Том I и Том II

Връзка в оригинал  https://www.marginalia.bg/wp-content/uploads/2017/04/T.1_Deportiraneto_na-evreite.pdf

---