Как по едно и също време в отпуск или болничен излизат хора на ключови позиции у нас?!

Снощи написах статус за това как едни кадри на досегашната власт не се досещат сами да си подадат оставката (и такива кадри има на различни високи нива в управлението), защото новата власт не желае да работи с тях поради липса на доверие или съмнения в тяхната почтеност и в професионализма им, а „по телевизията“ ни показват сърцераздирателни репортажи за някои от тези кадри – как новата власт била лоша, ама много лоша с тези невинни душици!

И то при условие, че по време на десетгодишния кадрови погром и разгул на отишлата си (надявам се не временно) власт, когато се съсипваха кариери и съдби на местни и почтени, знаещи и можещи личности, „по телевизията“ се мълчеше гръмко – до писък в ушите на обществото…

Оказа се, че емоционалната ми реакция на тези сърцераздирателни разкази само е „напипала“ проблема. А той е много по-масов, направо епидемичен, даже пандемичен.

Ето част от статус на ФБ-приятел. Цитирам го аз, защото няма опция за споделяне:

„Не ми е съвсем ясно как по едно и също време, в България, в болнични или в неплатен отпуск, излизат председателят на Държавна агенция „Национална сигурност„, председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (калинка – пожарникарче), директорът на Националната служба за сигурност и и.д. директорът на служба „Военно разузнаване“ (този, дето си го развя в Брюксел, снима се и качи снимките в интернет)?

Това не е ли пробив в националната ни сигурност? Как сме допуснали ръководителите на службите за сигурност да бъдат физически болни лица? Що за система за национална сигурност и отбрана имаме?

Кога да очакваме да се разболее председателят на Държавна агенция „Разузнаване“?

Те всички от един и същи доктор ли си вземат бележките? Питам за едно дете, което не иска да ходи на училище.“

Ако всички изнесени факти в този статус са истина, аз просто нямам думи и не знам как в оставащите броени дни до пенсионирането ми да чета лекции на студентите за националната сигурност, рискувайки те да ме питат защо между теорията и практиката на националната сигурност има такава огромна разлика!?

Тези видни личности в сигурността какво – скъсали ли са своевременно менискуси (има понятие „дипломатическа болест“, а тази с късането на менискуси точно когато трябва се нарича нежно „премиерска болест“) , заразили ли са се с ковид на общо парти или ги е пипнала неизвестна болест, която ще ги държи в болнични три месеца, докато изтече мандатът на служебното правителство!?

Статусът на моя ФБ-приятел ми прозвуча смазващо. Окажат ли се точно такива фактите, ще остана без думи, защото тогава лицата, на които досегашната власт е поверила националната сигурност до един нямат фантазия и въображение!

Някога тук цитирах факти как един след друг ръководители от системата за национална сигурност, внезапно решили да правят наука, за да станат доктори, доценти и професори, ме преписват на поразия и в един отделно взет университет сбъдват детските си мечти за научни степени и звания. Излиза, че те не само научно преписват от мен, ами и служебно преписват един от друг и това е явление, наблюдавано особено ярко и убийствено ясно по време на служебно правителство….

Николай Слатински