Реално разполагаме с малко над 2 млрд. лева. Фондът на фондовете и ББР са на загуба
Когато има непредвидени разходи, а такива е имало до май, те се правят за сметка на други разходи. Друг е въпросът какви са те. Според мен, няма да има проблем да останем в рамките на дефицита. Трябва да се направи актуализация на бюджета. Колегите в НАП и митници направиха анализ. Започнаха проверки на фирми с голям финансов ресурс от държавата. На база на това очакваме да се вдигнат приходите в хазната до края на годината.
Беше нужна актуализация и това го казах още първия ден. Г-н Борисов доста време управлява. Представете си, че имаме приходи. Ние не можем да го харчим без парламент. Ние не може да увеличим разходите. За да продължим разходите за пенсионерите, трябваше да дръпнем от разходите на министерствата.
237 милиона са отишли по мерките 40 на 60, 170 млн. са дадени на МЗ. Това е било бюджетирано до март. Има пари за БНТ – 20 млн.
Има разход от 22 млн. за фонд на фондовете. Ще направим преглед какво се случва там. Той е на загуба. ББР също е на загуба. Това е притеснително.
Големите длъжници като „Брикел“, се обадиха и поискаха да започнат да се издължават данъчните задължения. Има още 6-7 фирми такива.
Румен Спецов /бел. ред. шефът на НАП/ е бил точка за контакт на НАП с Европол. Как може да се стигне до дългове от 40-50-60 млн.. Всички знаем, че ако един месец не си платиш задълженията, НАП започва да си търси парите. Всички предприятия са в криза заради коронакризата, но повечето си плащат дълговете към НАП.
Има фирми с милиони в каса. Плащанията в кеш да ограничени до 10 000 лева. Трябва много кешови плащания да правят. Този кеш трябва да излезе от някъде. Не вярвам, че тези, които купуват гласове ще теглят от личните си сметки в банката. Опитваме да преориентираме методологията по която се работи в НАП и митниците.
Искаме тази методология да се преориентира към големите фирми, които взимат големите обществени поръчки, например. Нека да отидем там, където са потенциалните големи щети за бюджета. А не да гоним фризьорските салони. Става въпрос за много повече пари.
Над 13 000 са компаниите, които имат касова наличност над 100 000 лв., каза Василев. Бройката е без фирмите, които заради предмета на дейността си са длъжни да работят с огромни касови наличности – банки, търговски вериги с много каси и т.н.
Най-фрапантният случай е с 32-та милиона кеш. Фирмата се занимава със земекопна дейност. Това е много рискова фирма, започват проверки на дейността й, каза Василев, изразявайки учудването си какво се плаща с тези пари.
Василев припомни, че плащанията кеш по закон в България са ограничени до 10 000 лв. на едно плащане. Колко плащания по 10 000 лв. и за какво трябва да направи тези фирма с 32 милиона касова наличност и къде ги държи, зададе риторично въпроси министърът.
Гласовете се купуват в кеш, а този кеш трябва да излезе от някъде – или от фирми, които го имат на каса, или да бъде изтеглен от банка. Надали тези, които купуват гласове са толкова алтруистични, че да го теглят от личните си банкови сметки, каза министър Василев.
Силно притеснително е, че на всички нива и във всички системи се виждат системни течове. Или правилата са били такива, или инструкциите. Държавата да имитира дейност – да гони фризьорските салони, но не и големите фирми. Същото е в енергетиката. Там има огромна задлъжнялост.
БТВ, Фрог нюз, Лупа бг