Пеканов: Не поемаме ангажимент за затваряне на Марица Изток. Безплатното саниране остава

 

 

 

 

 

Новият План за възстановяване и устойчивост е по-амбициозен и добър от предшестващия. В него са заложени 7 изцяло нови реформи. Освен че ще отключи над 12 млрд. лева инвестиции, той ще привлече нови 8 милиарда.

 

 

 

Това коментира от парламентарната трибуна вицепремиерът по евросредствата Атанас Пеканов, когото депутатите изслушаха днес.

 

 

 

Пеканов на два пъти анонсира, че служебното правителство не поема ангажимент за затваряне на топлоцентралите в Маришкия басейн, защото този въпрос не би трябвало да се решава от едно служебно правителство в служебните дни от мандата му. Той посочи, че за преструктуриране на тецовете има и други инструменти освен Плана – например Фонда за справедлив преход. Според Пеканов няма как да 7-8 седмици, за които е изготвен преработеният план за развитие, да се съставни нова цялостна визия за бъдещето на тези централи.

 

 

 

Безплатното саниране не е спряно. Спира се само санирането на еднофамилни сгради, а съфинансиране е предвидено само за сградите с висок енергиен клас. Такъв подход е икономически издържан, освен това с участието си гражданите ще бъдат по-ангажирани и взискателни към изпълнението, към предишното имаше много забележки, каза Пеканов в отговор на въпрос от депутат. За останалите жилищни сгради се запазва 100-процентовото финансиране, заяви вицепремиерът.

 

 

 

„Не всяко нещо, което за нас е важно, може да влезе в този механизъм“, коментира Пеканов, представяйки акцентите в новия план: в образованието се надграждат съществуващи проекти плюс нов проект за национален STEM център за обучение на учители. В здравеопазването се сменя фокусът – от саниране на сгради към осигуряване на апаратура, Бърза помощ по въздуха, центрове за реакция при инсулти в страната, платформа за образна диагностика. Повече средства има за наука и по-специално за икономическо възстановяване чрез наука. В енергийната сфера са добавени 3 нови проекта – за стимулиране на ВЕИ енергията, за либерализация на пазара на дребно на ел. енергия и създаване на комисия, която ще състави пътна карта за климатича неутралност. Финансират се проекти за поставяне на ВЕИ на покривите.

Отворени въпроси остават бъдещето на въглищните региони и централи и решението за реформа за върховенство на закона и правосъдие. Решението на последната трябва да бъде взето в тази сграда, заяви Пеканов.

 

 

В плана за пръв път се предвижда реформа за гарантиране на индексирането на минималните доходи.

 

 

 

„Напоителни системи“

 

 

 

 

Пламен Абровски, ИТН, отправи критики, че в плана не е заложен проект за „Напоителни системи“ и този голям проблем за земеделието остава нерешен. „В последните 12 години „Напоителни системи“ продаде за скрап една огромна част от съоръженията за напояване“, каза Абровски.

 

 

 

„Не беше лесно решение. Напълно споделям важността на този проект. Проблемът е, че дълго време по него не са направени нужните изисквания, за да бъдат покрити изискванията на ЕК. Тя е посочвала проекта като най-проблемен“, отговори Пеканов. Според него по проекта не е представен ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда), нито за кумулативното въздействие, както и други нужни за одобрение данни. „Не можеше да се случи за 3-4 седмици. Изглежда в някои институции в страната експертният потенциал е бил също нарязан на скрап. Търсят се сега компенсаторни механизми. Тези 850 милиона не са били защитени до момента“, каза Пеканов.

 

 

 

Бившият земеделски министър от ГЕРБ Десислава Танева репликира, че в комуникацията с ЕК проблеми не е имало. Пречки, според Танева, е създал самият екип на Пеканов, въвеждайки след 28 май изискване за кумулативна оценка. „Но дори тази промяна не значи, че не бива да се предлага проектът. Всичко е въпрос на политическа воля“, заключи депутатката.

 

 

 

„И ние, и вие знаем, че това не е вярно. Много е неудобно, когато се манипулира от тази трибуна“, отговори ѝ Пеканов.

 

 

„Как ще се помогне на земеделците, на малките фамилни фермери. Аз съм избрана от Добруджа и там питат как тези средства ще достигнат до тях. Няма и нито думичка за горите“, попита Албена Върбанов от ДБ. „Трябва да установим за какво ще бъдат разходвани тези средства, търсят се буфери, ще бъдат увеличени средствата за земеделие. Увеличили сме и средствата за биоразнообразие“, отговори вицепремиерът.

 

 

Множество засегнати страни, групи, граждани са били забравени. Кой е изготвил плана и дали това е станало по открит и публичен начин, попита Станислав Анастасов от ДПС. Планът е изготвен от министерствата и институциите, заяви Пеканов.

 

 

Мая Манолова, ИБГНИ, попита защо финансовата подкрепа за бизнеса е намалена от 900 млн. на 500 млн. лева. Според Манолова това ще доведе до допълнително задлъжняване.

 

 

„Разбирам притесненията. От макроикономическа гледна точка сега помощта е важна. Балансът колко да са грантове и кредити подлежи за дискусии. Може да се рекалибрира и да се увеличи възможността за грантове“, посочи авторът на плана.

 

 

 

Ивайло Кожухаров, ИТН, разкритикува вицепремиера, че туристическият сектор е изцяло пренебрегнат. По думите на Пеканов планът не е секторен, а в рамките на последните 7-8 седмици не били постъпили идеи за туристическия сектор, които да могат да бъдат защитени пред Еврокомисията.

 

 

 

Стефан Тафров от ДБ попита какво е предвидено за преодоляване оперативни програми и дали строежът на магистрала Русе-В. Търново може да се реализира. „Не всичко, което се финансира по оперативните програми, може да влезе в Плана, не гледайте на него като на продължение на оперативните програми. Магистрали почти по никакъв начин няма да бъдат допуснати на принципа „do no significant harm“ (не причинявайте значими вреди“) на околната среда, коментира Пеканов. Той допълни, че с намалението на парите за София дори се намаляват стъпки за увеличаване на националните дисбаланси.

 

 

 

ДПС, Джевдет Чакъров, репликира, че частният сектор не е взет в достатъчна степен под внимание, а грантовете от ЕС за бизнеса са преформулирани с гаранции по кредити.

 

 

Димитър Делчев, ИБГНИ, се застъпи са реформа във ВиК сектора. Той цитира пример с област Добрич, където голяма част от водата се докарва с помпи на ток и само 10-20% от нея стига до потребителите, другата изтича от тръбите.

 

 

оФ НЮЗ