Русия готова да прати ракети във Венецуела и Куба – паника в САЩ

 

 

 

Барабаните на войната гърмят силно, предупреди американски дипломат

 

 

 

Висш дипломат на Кремъл не изключи възможността Русия да разположи военна техника в Куба и Венецуела – задния двор на Вашингтон, като посочи, че това зависи от действията на американците. Изявлението идва, след като руският зам. външен министър Сергей Рябков, който водеше разговорите със Запада за Украйна през седмицата, заяви по-рано, че смята двата рунда на преговорите между Москва и НАТО за неуспешни.

 

 

Според британския в. “Дейли експрес” това показва достигналото до краен предел напрежение между САЩ и Русия за Киев. Досега ситуацията бе сравнявана със студената война, но позоваването на Куба предизвиква паника сред американските военни експерти, коментира изданието.

 

 

 

През 60-те години на миналия век военното съперничество и борбата за надмощие между Запада и СССР се изострят дотолкова, че светът се озовава на косъм от ядрена война. Пикът настъпва на 16 октомври 1962 г. с избухването на Кубинската ракетна криза. Тя е следствие от решението на Никита Хрушчов да изпълни искането на Фидел Кастро да разположи руски ядрени ракети в Куба. Напрежението води до едномесечно надцакване между двата лагера, по време на което всеки заплашва да натисне червеното копче (ядрения бутон). Подобна реторика сега събужда страхове от възможно повторение на събитията, коментира “Дейли експрес”. По този повод американският представител в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Майкъл Карпентър заявил: “Барабаните на войната се чуват силно, а реториката се изостри още повече”, добавяйки, че

 

 

 

сигурността

в Европа е

поставена на

изпитание

И според Карпентър преговорите за намиране на дипломатически изход от ескалацията между Русия и Украйна са пред провал.

 

 

 

В интервю за Ен Би Си американският държавен секретар Антъни Блинкен на свой ред посочи, че все още не е ясно дали агресивното струпване на руски войски на границата с Украйна няма в крайна сметка да премине в нападение. Той добави, че всичко, което президентът Путин прави, е точно обратното на това, което той казва, че иска да прави.

 

 

Струпването на 100 000 войници и техника край украинската граница накара западните сили да потърсят диалог с Кремъл, който започна с двустранни разговори САЩ – Русия в Женева в понеделник, продължи със среща НАТО – Русия в сряда и с дискусия в рамките на ОССЕ във Виена в четвъртък. След последния кръг Рябков заяви, че ще запознае президента Владимир Путин с много разочароващия резултат от разговорите. Дипломатът коментира, че не вижда никаква причина срещите да бъдат подновявани в следващите дни. В тв интервю той посочи, че Западът се интересува само от второстепенните за Русия въпроси вместо от ключовите моменти като спиране на разширяването на НАТО. Рябков заяви, че нито потвърждава, нито изключва възможността Русия да изпрати военна техника в Куба и Венецуела, ако преговорите се провалят и натискът на САЩ върху Москва се засили. “Дейли мейл” коментира, че за първи път високопоставен руски представител допуска руско военно разполагане в западното полукълбо.

 

 

 

“Страните от Запада в решаваща степен съдействат за негативно развитие на събитията в света, където ситуацията не се подобрява, трупа се конфликтен потенциал”, заяви външният министър на Русия Сергей Лавров на пресконференция за дейността на руската дипломация през 2021 г. Той обвини САЩ и съюзниците им, че се опитват

 

 

да изградят

военни

плацдарми

около Русия

Според него НАТО изкуствено примамва нови държави в състава си, имайки предвид колко възторжено се е отзовал пактът на евентуално членство на неутралните Финландия и Швеция.

 

 

 

НАТО няма да направи компромис с разширяването на алианса и разполагането на войски на изток. Това пък обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

 

 

 

“Сега се намираме в критичен момент за европейската сигурност и трябва да разговаряме с Русия, за да ѝ предадем единодушната позиция на всички съюзници, че няма да правим никакви компромиси, ако става дума за принципа. Всяка страна има право да избира собствени пътища и решения иска ли тя да принадлежи към военния съюз, какъвто е НАТО, или не”, коментира Столтенберг.

 

 

В петък става ясно, че правителствени сайтове в Украйна са били ударени от огромна хакерска атака, предупреждаваща властите в Киев да се страхуват и да очакват най-лошото, предаде Ройтерс. Говорителят на украинското външно министерство е казал пред агенцията, че е твърде рано да се каже кой може да стои зад атаката, но е отбелязал, че Русия е стояла зад подобни удари в миналото. Освен външното министерство кибератаката е засегнала кабинета на министрите и Съвета за сигурност и отбрана.

 

Външните министри на страните – членки на ЕС, заплашиха Русия с “твърд” отговор, опасявайки се, че кибератаката срещу Украйна може да подготвя почвата за военни действия на Москва срещу нейния съсед.