Демокрацията ни се оказа поредното недоносче, което подменя всичко човешко и го замества с нечовешки неща

 

 

 

 

Избираме какво? Избираме кого? Избираме как?

 

 

 

Все въпроси без еднозначен отговор. И въпреки всичко избираме нещо. И българският народ трябва да извърви проклетите 40 години в своята пустиня, за да намери свещената земя. Своята земя – изгубеният божествен дар на българското племе.

 

 

 

Аз не избирам, защото не зная какво трябва да избера. Не зная и как да го направя, защото нямам легални опции за подобни неща. Демокрацията ни се оказа поредното недоносче, което подменя всичко човешко и го замества с нечовешки неща. Сигурно така трябва да ни се случи и сигурно сме го заслужили. Не зная.

 

 

 

Аз не избирам, защото съм само сянка в затлъстелия свят на овластените измамниците. Нямам собствено тегло в този техен гнусен свят и се чувствам спасен извън него. А там някъде в моя свят съм свободен да правя избори и да съм щастлив. Нямам нужда някой да ми ги организира и прочее. Дори нямам нужда да бъдат признавани или непризнавани.

 

 

 

Моят единствен избор е да правя избори! Когато нямам изход.

 

 

Николай Марков