ЕС с нови рестрикции за парниковите емисии и нов „въглероден данък“

 

 

 

Страните от Европейския съюз постигнаха в неделя политическо споразумение за широка реформа на въглеродния пазар на общността, предадоха „Ройтерс“ и „Франс прес“, цитирани от БТА.

 

 

Сделката предвижда да бъде сложен край на „безплатното замърсяване“ от страна на промишлеността, топлоцентралите и автомобилите. Заложено е по-бързо намаляване на парниковите емисии и въвеждане от 2027 г. на нов „въглероден данък“ за пътния транспорт и отоплението на сградите.

 

 

Сега въглеродният пазар на ЕС задължава около 10 хиляди електроцентрали и предприятия да купуват разрешителни да отделят въглероден диоксид в атмосферата – система, която е от ключово значение, за да изпълни съюзът своята цел да съкрати до 2030 г. парниковите си емисии с 55 процента спрямо равнището им от 1990 г.

 

 

 

Сделката, договорена от преговорни екипи на страните членки и Европейския парламент, поставя още по-амбициозна цел: парниковите емисии да бъдат намалени до 2030 г. с 62 процента в сравнение с тяхното ниво през 2005 г., отбелязва „Ройтерс“.

 

 

 

Планът предвижда през 2024 г. от системата да отпаднат 90 милиона разрешителни за отделяне на въглерод, а през 2026 г. – още 27 милиона. Таванът на издадените разрешителни ще бъде понижен с 4.3 процента в периода 2024 – 2027 г. и с 4.4 процента през 2028 – 2030 г., посочва „Ройтерс“.

 

 

„От 2027 г. идва часът на истината. Всички трябва да намалят емисиите си дотогава или ще трябва да плащат скъпо“, обобщи водещият преговарящ от страна на Европейския парламент Петер Лизе. Германският евродепутат от Християндемократическия съюз изрази надежда наближаващите крайни срокове да насърчат инвестициите в „зелена енергия“.

 

 

 

От 2026 – 2034 г. ЕС постепенно ще спре да издава безплатни разрешителни за отделяне на въглерод – мярка, която сега защитава неговите производства от чуждестранната конкуренция.

Сделката предвижда също през 2027 г. да бъде създаден нов въглероден пазар за доставчиците на автомобилни горива и за топлоцентралите, отделящи парникови емисии.

 

 

Въглеродният пазар постепенно ще се разпростре върху морския транспорт, вътрешноевропейските полети, а от 2028 г. – и върху инсинераторите за отпадъци.

 

 

След като евродепутати се обявиха против включването на домакинствата в схемата, преговорните екипи договориха няколко мерки за предпазване на гражданите от високите цени на въглеродните емисии.

 

 

Ако цените на горивата през 2027 г. са толкова високи, колкото и сега, тогава въвеждането на въглеродния пазар ще бъде отложено за 2028 г. В случай че „въглеродният данък“ поскъпне до 45 долара, ще бъдат издадени допълнителни разрешителни в опит да бъдат обуздани цените.

 

 

Разрешителните в ЕС поскъпнаха значително през последните години заради очакванията, че по-високите цели на съюза за намаляване на парниковите емисии ще ограничат тяхното предлагане. В петък „въглеродният данък“ за един тон емисии бе около 84 евро – десетина пъти повече в сравнение с преди 10 години.

 

 

 

Освен това ЕС ще създаде фонд на стойност 86.7 милиарда евро, за да помогне на потребителите и на малкия бизнес да се справят с новите изисквания и да инвестират в енергоспестяващо саниране на сгради и в електромобили. Средствата ще бъдат осигурени от приходите от новия въглероден пазар и от правителствата на страните членки.

 

 

Сделката бе постигната след 30 часа преговори, които започнаха в петък. Тя все още е временна, като е необходимо да бъде одобрена официално от Европейския парламент и Европейския съвет, отбелязва „Ройтерс“.

 

 

 

„Франс прес“ припомня, че реформата бе предложена от Европейската комисия миналата година. Тя има за задача да подсили във всички направления амбициозните цели на ЕС да намали парниковите си емисии.

 

Източници: БТА, „Дневник“