Майка влезе във видинската болница с детето си и онемя. Зове за помощ! СНИМКИ

 

 

Разказа на майка, наложило й се да посети болница във Видин с детето й, предизвика многобройни коментари в социалните групи. Става дума за Многопрофилната болница за активно лечение „Света Петка“ в града и по-специално детското отделение. Отделение,  като декор за филм на ужасите. Където влизаш със свито от притеснение сърце и сведен поглед и все пак си неподготвен  за това, което ще видиш и усетиш. Падаща мазилка по стените, хлебарки и смрад – тежка, задушлива, постоянна…

 

 

Ето какво написа във Facebook Диана Стефанова, публикуваме го с незначителна редакторска намеса:

 

 

„Наложи се със сина ми на 1 г. и 11 м. да постъпим в детското отделение на 29.12.2022г, след усложнение от вируса, който покоси може би 80-90% от хората във Видин и най-вече дечицата. Това са най-кошмарните ми дни, и не от друго, а от състоянието на самото отделение. За жалост баня НЯМА – влизате с детето Ви и 5-7 дни никакво къпане, а уж сме в болница и всичко трябва да е стерилно! Тоалетната за децата и техните придружители е ЕДНА! Да, една. Където пишкат малките юнаци, там и ние? (Ще Ви спестя гледката). В същата тази ЕДНА тоалетна, прозорецът е отворен 24/7 и на него пушат всички майки/баби придружители на децата. Значи водиш си детенцето да пишка, а то замръзне и се удуши от смрад на цигари. Санитарките и сестрите нямат вече сили да се карат с тези “майки“.

 

 

В стая бяхме 3 майки с 3 деца – представете си колко гъчкано! Няма гардероби и саковете и торбите с багаж са по земята и нонстоп се прескачат. От вкъщи си носиш чаршафи, възглавници, одеяла. В стаята има мивка, но няма топла вода. Няма дори нощни лампи над легълцата, няма перде, няма нищо?! Обаче има парно и храна за децата – това го има! И да Ви кажа, храната е доста прилична и дори вкусна бих казала, имайки впредвид, че сме в болница.

 

 

На 1.01.2023 г. в отделението свърши вентолина – никой не бе предвидил тази вълна от деца. Неработен ден, няма от къде да се набави. Отделението беше препълнено, а опашката от деца за преглед беше до асансьора? Едни се отказаха от хоспитализация по своя воля, други отидоха в Монтана, защото няма места, хора, орбазонът също беше на пръвършване, а кашлиците са още в ушите ми.

 

 

Другото сериозно нещо е персоналът! Докато бяхме там, го преглеждаха д-р Цветкова, д-р Григорова и д-р Панчева – изключително добри! Не бих могла да кажа същото за 2 от сестрите. Едната, мили съграждани, не може да диша и говори от задух, ръцете й треперят – страшна гледка! В 18 ч би Медаксон на детето ми и в 18:15 вече не помни и пак идва да го боцка? Там вече станах лоша и скандалът стана страшен! Другата пък е супер злобна и нервна – каквото и да я попитаме, все контра с повишен тон! Ами, мили сестри, дано се припознаете в описанието ми и се промените, защото това е ДЕТСКО ОТДЕЛЕНИЕ, това са малки деца и ние като техни родители е съвсем нормално да задаваме някакви явно за Вас “тъпи” въпросчета!

 

 

Затова съм тук. Моля всеки, който има дори и минимална възможност, да дари за бъдещето на града ни. Децата са Вашето и нашето бъдеще. Отделението има сериозна нужда от ремонт. Децата имат нужда от чист въздух и топъл душ. Децата имат нужда и от апаратура… та това са едни беззащитни малки слънца, чиято усмивка там изчезва. Знам, че Коледа мина и чудото няма да стане, но знам също, че имате сърца! Може пък именно някое от тези деца един ден да Ви лекува… знае ли се?“

 

 

Постът на майката предизвика вълна от негодувание, както и разнопосочни мнения за това дали хората трябва да даряват на болница, или държавата да си свърши работата:

 

 

„Не смятам че дарението е решение. Трябва да проявим гражданска позиция и да принудим отговорните институции, да си свършат работата. Ако майките организираме протести (вместо да седим по кафета и да се правим, че нищо не знаем), както пред болницата, така и пред общината и повикаме медии, ще има по-голям и по-бърз резултат. А по отношение на самите майки… СРАМ. Майките сме тези, които трябва да се стараем да създадем комфорт на децата си, вместо да го нарушаваме, като превръщаме тоалетната в пушална.“

 

 

„Аз не смятам, че даренията ще променят нещата. Да, ок, ще се ремонтира нещо минимално, ще се боядисат стени или ще се подмени някой прозорец, ще се вземат нови чаршафи за леглата (които най-вероятно ще се озоват в нечии дом), но тук ключовото е това, че персоналът е крайно изтощен и преуморен и то не заради децата, а заради невъзпитани родители, които създават невъзпитани деца впоследствие.

 

 

И аз да съм там да работя, като постоянно има някоя женичка дето да ми пуши на главата и не се съобразява с направена забележка, ами и аз ще започна да се изнервям и да се държа грубо. Промяната трябва да започне от самите и да видим какви гадости вършим и тогава да обвиняваме другиго. Та, да, нека се съберат пари за ремонт, но не смятам, че това ще промени отношението на персонала или на майките. А за топлата вода, мисля, че е най-добре всеки, който прецени, да вземе бойлер и да си намери човек, който да го свърже там на място пред очите. Иначе отново може да отиде в някой дом.“

 

 

А вие какво мислите?

 

Глас нюз бг