Тукашните европолитици са във възторг от това ходещо брюкселско клише

Кандидатура за премиер на България като тази на Мария Габриел е най-доброто доказателство за жалкото  състояние, в което е изпаднал евроатлантическият ни политически елит.

Този елит чистосърдечно си признава, че най-доброто, което може да излъчи за най-важната длъжност в държавата ни, е безличен евробюрократ, анонимно винтче в  брюкселския механизъм.

Проблемът не е  липсата на каквато и да било харизма у въпросния кандидат, не е само тоталната му подчиненост на еврощампите.

Основният проблем е, че тукашните европолитици са във възторг от това ходещо брюкселско клише. Тези нашенски политици тотално са се отказали от националната идентичност, от идеята, че българските интереси са над всичко останало. Те са едни безмозъчни кукли, които биват задвижвани само когато някой еврокукловод реши така.

Задействат се единствено тогава, когато трябва да изпълнят някое чуждо нареждане. Българските европолитици блеят от щастие при вида на номинираната за премиер  еврочиновничка.

Този перманентно демонстриран евровъзторг е изтрил дори и най-малките зачатъци на независимо мислене, които /може би/ са съществували в главите им.