„Бездарието е фашизъм“

 

 

 

„Бездарието е фашизъм“. Това беше написал Любомир Левчев в едно стихотворение, а ставащото днес абсолютно потвърждава верността на това наблюдение. 

 

 

Бездарникът няма талант, няма способности, няма мисия. Има единствено болната си амбиция да се издигне, без да има качествата за това. А единственият начин един бездарник да се издигне е като следва „единствено правилната идеология“.

 

 

Днес официалната идеология се нарича евроатлантизъм. А официално обявеният враг е Русия. Съответно бездарникът се обявява за евроатлантик и русофоб. Няма значение какъв е – политик, анализатор, журналист, писател – бездарникът е безропотен слуга на конюктурата, обслужва я с цялата страст на елементарното си същество.

 

 

Бъдете сигурни, че ако конюктурата беше друга, той щеше да бъде също толкова пламенен русофил и громител на евроатлантизма. И още нещо важно.

 

 

Бездарникът усеща своята нищожност. Колкото и високо да се изкатери по кариерната стълбица, колкото и похвали да получава от подмазвачите, той знае, че „успехът“ му не е истински успех. Знае, че този „успех“ е постигнат не заради качества, а заради лакейско поведение и сляпо следване на заповедите. И това още повече го вбесява.

 

 

 

И затова в крайна сметка прибягва до фашистките практики. Смята, че като отстрани хората с качества и със способност да мислят независимо, ще се успокои веднъж завинаги. Обаче успокоението така и не идва. Защото бездарието не се лекува.

 

 

А фашистката премяна го прави още по-нелечимо.

 

 

Петър Волгин