Петков: Искаме да се прекрати концесията на „Лукойл“ на пристанище „Росенец“, да не върви помощ за Русия

„Тази сутрин внасяме предложение за вкарване обратно на контрола на българската държава в пристанище „Росенец“. Нашето предложение ще прекрати концесията на пристанището, която бе удължена от служебното правителство с 24 години без мотиви.“

Това заяви в специално изявление за медиите преди началото на парламентарното заседание съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

Той застана пред медиите заедно със съпредседателя на ДБ Атанас Атанасов. Двамата са и съпредседатели на парламентарната група на ПП – ДБ

„Вярваме, че контролът на това пристанище е ключов за българската държава и всички ключови инфраструктури трябва да бъдат в контрола на България. Знаете, че винаги е имало съмнения какъв е контролът върху това пристанище“, продължи Кирил Петков.

Според Петков и Атанасов това е стъпка, която ще върне контрола на държавата върху ключова инфраструктура и е стъпка към приемането ни в шенгенското пространство. От Министерството на транспорта уверили, че могат да оперират това пристанище.

„Тази стъпка е в съответствие с регламента на ЕС във връзка със санкциите за войната“, добави бившият премиер.

Кирил Петков коментира, че очаква ГЕРБ-СДС също да подкрепят предложението им.

По този начин ние заявяваме ясно, че Шенген е наша национална цел, посочи той.

Той и съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов обясниха, че по този начин се преустановява възможността пристанището да се използва от Русия във войната й срещу Украйна.

„Имаме данни, че голяма част от нефта, който се внася там не се декларира пред българската държава“, заяви Атанас Атанасов.

„Българската границата става под абсолютно български контрол и нашите европейски партньори да не се притесняват за този обект оттук нататък. Лукойл ще плаща такса на българската държава“, уточни съпредседателят на ПП.

Това ще се случи в максимално кратък срок, щом това решение бъде взето, то ще бъде изпълнено, отбеляза Петков.

„Сега, когато Русия обяви България за вражеска страна във войната, която води в Украйна, предприемаме действия за това да се ограничат възможностите на Русия да използва българска инфраструктура, която да снабдява с финансови средства Русия“, коментира Атанасов.

По думите му освен всичко друго има данни, че след като България няма контрол над това пристанище, там минава контрабанда.

„Голяма част от нефта не се декларира пред българската държава и приходите, които реализират концесионерите, отиват за подпомагане на Русия във войната“, подчерта Атанасов.

Кирил Петков отбеляза, че вярва, че ГЕРБ-СДС също ще подкрепи предложението. Той обясни още, че настоящият концесионер „Лукойл“ ще има възможност да продължи да използва пристанището, но не като концесионер.

„Заплащането на такси към българската държава ще бъде начинът, по който ще оперираме с тях“, заяви Петков.

Срокът за прекратяването на концесията е една седмица.

Припомняме, през октомври миналата година служебният кабинет на Гълъб Донев  разреши на „Лукойл“ да остане концесионер на „Росенец“ за още 24 години до 2046 г. въпреки санкционния режим на ЕС по отношение на руския петрол заради агресията на Русия срещу Украйна. Малко след това тогавашният служебен министър на транспорта Христо Алексиев мотивира това решение с дерогацията (изключението), която правителството на Кирил Петков поиска и Европейската комисия предостави на България, до края на 2024 г. петролното ембарго на ЕС срещу Русия да не важи за страната.

В началото на декември 2022 г. ДПС обяви, че обмисля законодателен вариант българската държава да влезе във владение в ръководството и в оперативното управление на рафинерията при нужда. От „Демократична България“ представиха законопроект, който ще даде възможност на държавата да наложи оперативен контрол над „Лукойл“.

Така в крайна сметка в началото на тази година с промени в текстове в закона за контрол върху прилагането на дерогацията от ЕС, внесени от ДПС, Народното събрание намери начин как да прекрати концесията на пристанищния терминал „Росенец“. Решението беше подкрепено от ГЕРБ и „Демократична България“, докато повечето депутати от „Продължаваме промяната“ гласуваха с „въздържал се“.

За целта обаче беше нужно позволението на ЕС, а малко след приемането за промените в закона 48-ото Народно събрание беше разпуснато и така и не се стигна до приключване на процеса.