Петролни неволи в България, консерваторите саботират собствения си коалиционен кабинет

 

 

 

България премина през поредица от пет неуспешни избори и през по-голямата част от последните 3 години на власт бяха все служебни кабинети, пише докторът по политология и журналист Боян Кутевски в статия, публикувана на сайта NewsEurope – https://www.newseurope.io/2023/09/oil-turmoil-in-bulgaria-conservatives-sabotage-their-coalition-cabinet/.

 

 

 

Консерваторите, които бяха начело на страната почти десетилетие, не бяха щастливи да преговарят с новодошлите либерали. Сега те водят новаците политици в капан, който може да свали кабинета, като остави либералите да понесат вината, и същевременно да наруши енергийната сигурност на страната.

 

 

 

Консерваторите започнаха да саботират де-факто коалиционния кабинет още от създаването му през юни, като отказаха да излъчат членове на правителството – ясен знак, че не възнамеряват да споделят отговорността на правителството за предстоящата енергийна криза и възможния дефицит на гориво.

 

 

 

Играчите зад този зле сглобен кабинет

 

 

 

През юли ГЕРБ предложи предсрочно прекратяване на концесията на Лукойл върху петролния терминал, обслужващ рафинерията им край Бургас. Това е единственият пункт за внос на суров петрол в България. Този ход очевидно беше провокация, с цел да дестабилизира правителството чрез разклащане на пазара на горива и повишение на цените им, което явно е приемливо за политиците.

 

 

 

През август от ГЕРБ предложиха събарянето на паметника на съветската армия в София, като добре разчетоха социалистическите убеждения на част от либералите и носталгията им по руското културно присъствие в региона. Това постави либералите пред избор – да загубят гласове или да бъдат обявени за „про-руска“ сила, като запазят паметника.

 

 

 

На 1 септември започна есенната сесия на парламента и сега ГЕРБ се готви да нанесе финалния удар. Внесеното неотдавна предложение за предсрочна отмяна на предоставената от Брюксел дерогация от петролното ембарго, година и половина преди изтичането й, е наистина пагубно.

 

 

 

Дилемата

 

 

 

В края на октомври в България предстоят общински избори. Либералното крило „Продължаваме промяната“ е изправено пред дилема: ако подкрепят предложението за отмяна на дерогацията за петрола, те ще понесат отговорността за последващото поскъпване на горивата точно преди вота, тъй като именно те контролират кабинета. От друга страна, ако откажат да подкрепят предложението, ще бъдат обявени за „про-руски“ и по този начин ще загубят част от избирателите си. На пръв поглед това изглежда като обикновен политически трик, който притиска „Промяната“ в ъгъла.

 

 

Но тук има и друга уловка

 

Ако дерогацията бъде отменена толкова рано, местната рафинерия няма да има време да диверсифицира доставките поради сериозните логистични предизвикателства да докарва петрол до Черно море през Босфора, и целият ѝ производствен цикъл може да бъде застрашен. Според експерти, това не само може да доведе до неконтролируемо увеличаване на цената на дизела, но дори може да причини временен недостиг. Просто няма алтернативни източници на това гориво на цена, която българите могат да си позволят.

 

 

Липсват и подходящи транспортни връзки, които да задоволят местния пазар с доставки на гориво от други производители в региона в момента. Това може да засегне пазара на горива на целия Балкански полуостров. Северна Македония ще бъде в най-неблагоприятно положение, тъй като се снабдява с горива основно от България. Българските резерви също са под нормативните нива, между 70% и 50% от законовите изисквания. С други думи, дефицитът е реална заплаха, въпреки привидното изобилие от дизел в момента. За нещастие, този горивен „апокалипсис“ вече е коз в политическата игра и часовникът до окончателното гласуване на дерогацията тиктака.

 

 

 

Тук идва обратът

 

Това, което допълнително подхранва безсмислицата с дерогацията, е отдавнашният мерак на някои политици от ГЕРБ и ДПС към бизнеса с горива. Опитите им да заграбят част от пазара на дребно датират от преди няколко години, а упоритите усилия на други  от тях ги доведоха до  притежание на дялове от един от големите търговци на горива в страната. Тези политици ще подкрепят предложението в парламента срещу дерогацията, защото разчитат прекъсването на местното производство да създаде недостиг, за да се намесят с организирани доставки от съседни държави, главно от Турция, където цените са ниски.

 

 

 

Вървят слухове, че гласуването на дерогацията ще се случи скоростно, до дни, без обществено обсъждане. Защо пък гражданите трябва да имат думата по такива бизнес въпроси, в края на краищата? Ако дерогацията остане в сила, тя така или иначе ще отпадне в края на 2024 г., но дотогава местната рафинерия ще е намерила начин да премине на алтернативен суров петрол и да приспособи технологичния си процес. Кабинетът и собствениците на завода вече правят планове как да работят занапред.

 

 

 

Ако дерогацията обаче бъде отменена сега, нестабилността на пазара би извела хората на улицата, новият кабинет би бил свален и това ще е сигурната смърт на либералите. Повишаването на цените ще се отрази на целия регион и може дори да станем свидетели на недостиг на дизел на Балканите.

 

 

 

Искате още нещо?

 

 

Питате се, защо в новините не говорят за това? Защо никой не предупреждава хората какво се случва? Както вероятно се досещате, собственикът на две големи телевизии и други медии в България също се взира в бизнеса с внос на горива. Таен съдружник на един от големите търговци на горива, както и действащ депутат, той прокарва законопроекта за отмяна на дерогацията. Същият депутат е в санкционния списък на OFAC на САЩ, но все още отговаря за много бизнеси и много колеги в българския парламент. Изглежда, сякаш той показва среден пръст на САЩ за санкциите срещу него, както и за извиването на ръцете на местните за подкрепа на кабинета.

 

 

Няма съмнение кой ще бъде набеденият виновник за тази бъркотия. Тя обаче е домашен проблем, възникващ от добрата стара алчност и корупция.