Аз вече не съм господар на живота си – технологиите ми го отнеха. Такова бъдеще ли исках?

 

 

 

 

Не мога да се позная, напоследък. 

 

 

Аз, дето цял живот, поглъщах всяка научна фантастика, аз, дето изчитах до буква списание Космос, дето следях всяко откритие, с възторг…Какво стана с мечтите ми за едно красиво бъдеще? Защо изпитвам отвращение към напредващите технологии?

 

Само преди 20 години, мобифоните бяха само телефони, а сега са малки компютри. Само преди 20 години, прахосмукачките седяха по килерите, а сега кръстосват самостоятелно къщите. Само преди 20 години я нямаше Алекса, да наблюдава домовете ни. Само преди 20 години, можеше да отидеш на лекар, без да чакаш две седмици, и той да ти изслуша проблема, а не да зяпа в компа си и да попълва, в системата, данните ти.

 

 

Само преди 20 години, можеше да се качиш на автобус и да платиш с кеш, а не с карта. Можеше да отидеш в банка и там да те обслужат, а сега дори сметка откриваш он-лайн. Можеше да си платиш тока, водата, данъците лично и с пари, а сега всичко става он-лайн.

 

Ти се чувстваш едно незначително мравче пред някакви невидими машини и сайтове. Трябва да се звериш в разни устройства, интернети, смартфони, да натискаш копчета, да докосваш карти, и вечно да си нащрек да не те прецака нещо системата…

 

 

Това ли мечтах? Такова бъдеше ли исках?

 

Аз вече не съм господар на живота си – технологиите ми го отнеха. МРАЗЯ ВИ ТЕХНОЛОГИИТЕ!

 

Искам да се откажа от всичко, включително и мобифона, интернет, ютюб и целия този технологичен капан.

 

Искам отново да бъда човек, а не приложение към мобифона си, чрез който ми се задава програма „живот“.

 

via Radost Daskal