Съдбата на Руската църква в София е решена – ето какво ще се случи до дни според митрополит Гавраил

 

 

Руската църква ще отвори отново врати до празника на Св. Иван Рилски – 19 октомври, тачен и от двата народа. Това разкриха сведущи духовници от Софийска епархия, цитирани от „Телеграф“.

 

 

Те припомниха, че Рилският Чудотворец е бил духовен пример за много руски праведници, а един от тях е самият Свети Йоан Кронщадски. Град Рилск също носи името на небесния закрилник на българите, където се е пазила десницата от мощите му. Именно оттам през 1935 г. в Руската черква пристига за поклонение чудотворната икона „Богородица Знамение“.

Срок

 

 

Кога московският патриарх Кирил ще изпрати своя нов човек в София – това гадаят и миряни, идващи всеки ден пред затворения храм да запалят свещ, да се помолят, пък и да проверят дали поне криптата на Свети Серафим Софийски Чудотворец не е отворила. Според Ловчанския митрополит Гавриил добрата развръзка на ситуацията няма да се забави.

 

 

 

„Нямам връзка със свещеноначалието в Русия, за да зная в какъв срок ще пратят новия предстоятел, но явно е, че ще решат въпроса –  колкото зависи от тях – бързо. От писмото на патриарх Кирил до патриарх Неофит ясно разбираме, че вероятно имат намерение да не се бавят“, тълкува кризисната кореспонденция владиката.

 

 

 

Той припомни и позицията на Светия синод: „Ние сме казали, че нямаме правомощия да отворим църквата“.

 

 

Крипта

 

 

Владиката отрече слуховете, че на заседанието на Синода от 3 октомври се е коментирал спасителен вариант, при който да се отвори само криптата на храма с български свещеници. Там  стои саркофагът с мощите на тачения у нас православен светец и чудотворец Св. Серафим Соболев.

 

 

„И кой да я отвори,  ние не можем, трябва посолството да го стори. А те ще го направят, когато руският патриарх им даде знак. Най-правилният законен вариант е това да се случи, когато пристигне новият предстоятел на храма. Надяваме се, че това ще се случи скоро“, заключи архиереят.

 

 

 

Кореспонденция

 

 

Седмица по-рано главата на БПЦ изпрати писмо до Московската патриаршия. С него патриарх Неофит я информира, че е назначил четирима духовници, които да заместят изгонените руски духовници, нарочени за шпиони, воглаве с предстоятеля на „Свети Николай Мирликийски“ Васиан (Змеев).

 

 

 

Те бяха експулсирани от ДАНС, като мярката от 21 септември бе последвана от демонстративно затваряне на черквата-подворие от страна на руското посолството.

 

 

Лагери

 

 

Скандалът раздели миряни и духовници на два лагера. В единия се коментира, че ако са били прегрешили в нещо архимандрит Васиан и другите духовници, е трябвало да бъдат съдени у нас, както това се случва в момента със заподозрените в шпионаж българи във Великобритания.

 

 

Масло в огъня налива и фактът, че изгонването на православните духовници съвпадна с вихрещите се скандали в управляващата коалиция относно реформата на службите за сигурност в България.

 

 

 

От другата страна на везната стоят наблюденията на миряни и духовници, че след 2000 г. българските попове са натирени от Руската църква. Оттогава в храма „се вихрели национализъм и путинизъм“.

 

 

Отделно старата комунистическа практика била да се вербуват за агенти свещеници, които да действат по линията на православието. Каквито данни вероятно са имали службите и за Змеев.

 

Телеграф