Скръбна вест: Слави Трифонов сподели опечален, че е загубил мама Здравка

 

 

Слави Трифонов е загубил майка си. Това сподели самият той в своя фейсбук профил.

 

 

„Аз боравя добре с думите в българския език, работил съм дълго време работа, в която ми се е налагало да използвам богат обем от думи. Много богат. И мога добре да се изразявам. Но сега трудно намирам думи. Но е по-добре да пиша, да ви информирам, да споделя, вербално, колкото и да ми е трудно да намирам думи, отколкото да се подчиня на дивия си характер и яростта, която ме обзема, защото е по-добре да се контролирам, да спазвам закона и моралния кодекс, с който са ме възпитали майка ми и баща ми. Лека им пръст!“

 

 

 

Бащата на телевизионния водещ Тодор Трифонов издъхна през ноември 2017. През студените месеци майката Здравка се премества в Плевен, тъй като не й е удобно да стои сама в къщата в Учиндол. Майката Здравка е родом от Тодорово, а бащата на Слави Тодор е от с. Горна Митрополия, отново в Плевенско.

„С баща ти се запознах, като се връщах от бригада един ден. Вървяхме си с две приятелки, едната имаше среща с приятел на баща ти. И така на другата вечер се запознахме с него. Той после отиде войник и аз го чаках 2 години, беше в казармата в Хасково“, разказва мама Здравка в шоуто на Слави преди години. Тогава шоуменът покани майка си за гост по случай рождения си ден.

 

 

„Работих в мебелен завод 25 години. Тогава първата ми заплата беше 180 лева. Ходех с удоволствие на работа, защото бях дневна смяна и можех да си гледам децата и къщата“, сподели пред Слави майка му тогава.

 

 

Не те пуснах на детска градина, защото трябваше да те уча да четеш, да играеш. Като беше малък, много плачеше и хората казваха : „Той ще пее много хубаво, защото много реве“, разказа Здравка за сина си.

Новината за кончината на майка му бе само вметната в поста, а поводът за написването му бе съвсем различен. Шоуменът изрази мнение относно здравния министър Хинков и решението болница „Проф. д-р Александър Чирков“ да бъде преименувана на „Света Екатерина“.

 

 

 

Ето цялата публикация на Трифонов:

 

 

 

„Току що видях документа, с който министъра на здравеопазването Хинков, преименува болница „Проф. д-р Александър Чирков“ на болница „Света Екатерина“.

Аз боравя добре с думите в българския език, работил съм дълго време работа, в която ми се е налагало да използвам богат обем от думи. Много богат. И мога добре да се изразявам. Втори път пиша нещо днес, но сега трудно намирам думи. Но е по-добре да пиша, да ви информирам, да споделя, вербално, колкото и да ми е трудно да намирам думи, отколкото да се подчиня на дивия си характер и яростта, която ме обзема, защото е по-добре да се контролирам, да спазвам закона и моралния кодекс, с който са ме възпитали майка ми и баща ми. Лека им пръст!

 

 

 

Познавах професор Александър Чирков. Това беше голяма чест за мен. Познавам и голяма част от неговите ученици. Това също е чест за мен. Този достоен човек, когото аз наричах „професоре“, „приятелю“ е направил толкова много за страната ни и за хората. Спасил е толкова много животи и се е държал толкова достойно до края на дните си, че най-малкото, което заслужава е тази болница да носи неговото име. И никой няма право да оспорва това, освен дребни, некадърни и жалки завистници, случайно сдобили се с власт. Пример за такъв човек е министърът на здравеопазването – Христо Хинков.

 

 

 

Много ми е трудно да се сдържам, извинявам се, ако съм груб, не искам да обиждам никого, наистина целият този хаос трябва да спре. Правя колкото мога, не ми беше лесно решението да ги махна предния път, имам предвид Кирил Петков, Асен Василев и компания, знаех какво ще стане, знаех какво ще се изсипе върху мен, но аз знаех, че и това е правилното. Сега, вие виждате резултатът, онзи запис, лъжите и най-вече чудовищната некадърност, самовлюбеност, наглост, претенциозност и надменност на тези хора. Всичко това доказва, че съм бил прав. Направо ме изумява, че е възможно такива хора и производните им, като Христо Хинков, в момента да управляват държавата.

 

 

 

 

Тъпо е да говоря някакви обещания и думи, че тези хора трябва да си ходят. Това е повече от ясно! И колкото повече го повтарям, толкова повече ми прилича на някаква мантра. За това ще кажа само, че ще правя каквото мога по въпроса. Понякога мога повече, понякога по-малко, но, в крайна сметка, обикновено успявам.

 

 

Благодаря ви, че за пореден път ме изслушахте!“