Политика
Никита Михалков: Нашата истина е много опасна за онези, които вярват в лъжи
„Каква енергия трябва да събереш в себе си – може би енергията на предците си, не знам на кого – за да се изправиш в цял ръст срещу огромната химера, която е убедила хората, че може да се разрешат еднополовите бракове, че жените могат да бъдат свещеници, че в училище може да се комбинират женски и мъжки тоалетни, отчитайки интересите на неопределилите се трансджендъри, че децата могат да бъдат кастрирани, че войници или деца, които все още не са умрели, могат да бъдат транспортирани и техните органи отнети, че е възможно да се лъже за броя на смъртните случаи, че вече убитите могат да бъдат обявени за изчезнали, за да не се плати на семействата, че може да взривиш газопровода, който храни, пои и помага на твоите съюзници да живеят. И всички го приемат като нещо правилно. Така че трябва да се противопоставиш на това. Да кажеш: „Ние не го правим.“
ТАСС разговаря с Никита Михалков, председател на Съюза на кинематографистите в Руския, народени артист на Руската федерация, един от доверените хора на президента Путин, за киното и за специалната военна операция.
– Никита Сергеевич, да започнем с последните новини – блокираха вашия канал „БесогонТВ“ в YouTube…
– Абсолютно ми е все едно. Нашите врагове не могат да направят друго и според тях са постъпили правилно, като го блокираха. Казах ви, че ако врагът не се предаде, го унищожават. Само че ние трябва да гледаме огледално на това и да постъпваме точно по същия начин с тях.
– Какво може да се направи?
– Трябва да закрием и техните канали от този вид. А за нашето съдържание си имаме собствени платформи, национални… контролирани от нас и работещи в съответствие с нашето законодателство и нашите интереси.
– От февруари 2022 г. увеличи ли се аудиторията на вашия кана или, напротив, намаля? Разполагате ли с някаква статистика?
– Определено се е увеличила. Всеки „Бесогон“ – ако броим повторенията – се гледа от около 10-13 милиона души. Само по време на празниците повторенията на „Бесогон“ бяха гледани от почти 29 милиона души, въпреки че други канали също работеха и имаше много развлекателни програми. Като цяло аудиторията на „Бесогон“ непрекъснато се увеличава от 2014 г., когато започнахме да говорим съвсем определено и открито за случващото се в Донбас.
– Всички знаят, че имате ясна позиция за спецоперацията. Без никакви „дясно-ляво“. Не се ли е случвало да ви кажат: „Никита Сергеевич, дайте по-тихо“?
– Не. Никога. Защото, когато ми кажат „по-тихо“, аз им казвам къде трябва да отидат, къде ще бъде по-тихо.
– Значи няма негативизъм към вас?
– Има много негативизъм към мен. Винаги го е имало – желанието да ме ухапят, да ме обидят, да ме унижат, да ме отрекат, да ми посегнат. Моят филм „Свой сред чужди, чужд сред свои” по същество се превърна в марката на живота ми. Но аз свикнах с това. И най-важното е, че враговете също свикнаха с това. Става им безинтересно да ме пипат. Единственото, в което съм сигурен е, че държавата и въобще разумните хора трябва да бъдат по-безкомпромисни.
— Имате ли представа колко дълго ще продължи това и кога ще свърши?
– Мисля, че това ще приключи, когато петата колона в Русия бъде разкрита и обезвредена. Не става въпрос за това да обвиняваме някого, а за това, че саботажът, който съществува, и подривната дейност, която се извършва вътре в страната, като например това, което се случи в Дагестан (бунтът на летището – бел. ТАСС) или в Башкирия, където удрят по най-болезнените точки, където се контролира миграцията.
Дори едно френско списание пише, че агресивният ислямизъм в страните, от които идват мигрантите, е много по-слаб от този, който процъфтява в нашата страна и който те култивират тук. Тази междуконфесионална либерализация, възможността да се създават организации, които живеят по свои вътрешни закони, изграждат живота си така, както биха го изградили там, спазват своите закони, които са донесли тук и са поставили над законите на страната, корупцията, свързана с всички тези процеси, продажността на чиновниците, незаконното издаване на документи срещу подкупи… И в същото време има абсолютно безпрецедентно забавяне на възможността за получаване на паспорт за рускоезични хора, които бягат от потисничество в републиките, където става все по-трудно и опасно за тях да живеят. Ако държавата не намери начин да се пребори с това, проблемът може да стане необратим. (…)
И в този смисъл не трябва да се притесняваме да се учим от другите, в противен случай ще ни сполети съдбата на Украйна, която продаде доставените ѝ оръжия на черния пазар и доведе корупцията дотам, че трябва да платиш пари, за да те изнесат ранен от бойното поле. Не бива да се допуска летаргията и несигурността на държавата да доведат хората дотам, че да трябва сами да решават тези въпроси. Това е пътят към хаоса, към гражданската война, към смъртта.
– Да говорим за културни дейности. В Русия цензурата е забранена със закон. Според вас, след като в момента се провежда специална операция, не е ли необходимо да се върне цензурата?
– Има закони, одобрени и внесени в Държавната дума. Наказания за унижение или фалшива информация за армията. И така нататък и така нататък. Вместо да го наричаме цензура, трябва просто да приемем закон, да разширим и обясним за какво можеш да бъдеш наказан. И, разбира се, особено значение и внимание към всичко това трябва да има именно по времето, когато страната води военни действия.
— Ами интелигенцията?
– Това е въпрос, който сега постоянно се обсъжда: „Те изразиха отношението си…“ Имам един много прост въпрос: „Вие изразихте отношението си към специалната военна операция, а в същото време не изразихте отношението си към това, че за осем години се появи Алеята на ангелите, когато убиваха деца, старици. Това не го ли видяхте? През всичките тези години ви е било все едно. Защо изразихте отношението си към това сега? Защото когато бомбардираха Донбас, вие не бяхте застрашени, беше далеч, но когато ние влязохме на територията на Донбас, за да го защитим, и западният свят се изправи срещу нас, вие бяхте застрашени да загубите това, което не искате да загубите, което можете да пипнете с ръце.
– Наскоро руският президент каза, че сред хората, които са напуснали родината си по различни причини, има все повече желаещи да се върнат в нея. Според Вас, ако например Алла Пугачова се върне, ще може ли да заеме същото място, което е заемала преди да замине?
– Никога. Тя никога няма да заеме същото място, което е заемала. Ако продължи да живее в страната на Рубльовка, или в страната на Жуковка, или в страната на Барвиха, тогава там всичко ще бъде, както е било. Това са хора, които съвсем спокойно могат да минат без Челябинск, без Мурманск, без Владивосток, без Кострома. Справиха се и без всичко това. Те отиваха на концерти, получаваха си парите, участваха в корпоративни събития и се връщаха в именията си, в гнездата си. Канеха подбраните си приятели. Когато президентът казва: „Върнете се“, мисля, че го казва, защото не изпитва лично негативни чувства към тях. Може ли това да се случи? Може.
– Но готов ли сте да работите с хора, които са напуснали?
– Не и с тези, които се върнаха със същия вътрешен товар, с който напуснаха Русия. Но ето Ира Горбачова, която се снима при нас, която играе котка в „Бременските музиканти“. Тя беше против специалната операция още в самото начало. А по-късно видях едно интервю, в което Ира разказваше какво се е случило с нея, как се е променила. И това не беше извинение или обяснение за президентската администрация. Тя просто разказа за движението на душата си, за това какво се е случило с нея през това време и защо е променила гледната си точка. И аз ѝ вярвам.
– Значи сте готов да работите с нея?
– Готов съм да работя с нея. Готов съм да работя с хора, които разбирам и уважавам. И това, което Ира каза преди, и това, което казва сега, не е защото, така да се каже, е побледняла и се е уплашила. То е, защото тя се е променила вътрешно. Брат ми също в много отношения е променил гледната си точка от тази, която имаше преди 20 или 30 години. Не мога да работя без уважение към човека.
— И как смятате, трудно ли е да работите сега, като имате различна гледна точка от мнозинството?
– Помните ли „философския кораб“? Когато си тръгнаха хора като Шмелев, Рахманинов или Бунин, Илиин. Цветът на нацията, големите художници, писатели, музиканти. Каква култура създадоха те в руската диаспора! А какво създадоха тези хора, които сега са си тръгнали? Спомени за своята страна, която не ги е изгонила, но те все още я очернят? Те самите напуснаха. Е, какво могат да кажат? Големите творци, които са били насилствено изгонени от Русия, са прекарали остатъка от живота си, създавайки най-великите произведения, чиято същност е Русия, която ги е изгонила, и любовта им към която не е притъпена, а напротив. Ще остане ли в историята на Русия нещо от това, което са направили и правят днес онези, които са си тръгнали по собствено желание? И въобще в историята. Нима не съм прав?
– Тези, които са против специалната военна операция, започнаха да се появяват значително по-малко на екрана. Те не могат ли да играят или да се снимат? Според Вас правилно ли е това?
– Кажете ми, моля, когато човек знае, че недалеч от него убиват негови сънародници, които абсолютно справедливо се борят за своята истина, за истината на вашата страна, честно ли е това спрямо човека, който седи в окопа? А ти получаваш заплата в държавния театър или в телевизията. Ще ми кажат: „да, да, всеки си върши работата“. Съгласен съм с това. Но просто, каквото и да правиш, помни какво се случва само на няколкостотин километра от теб.
– Споделяте ли идеята, че както Московският кинофестивал трябва да се провежда по време на война, така и „Златният орел“? Не мислите ли, че това е „пир по време на чума“?
– Работата е там, че тогава театрите не са длъжни да работят, хората не са дръжни да ходят на кино. А по време на Великата отечествена война те са ходили на кино. Спомнете си кога е написана Седмата симфония на Шостакович.
Зависи. Не може да се сравнява „голата вечеринка“ с Московския международен кинофестивал, където зрителите могат да гледат да гледат добро, сериозно кино от световна класа. Непровеждането на фестивала е възможно при форсмажорни обстоятелства. Но това е война. Ние не сме обявили война. Що се отнася до „Златния орел“, това е академична награда.
– Правилно ли разбирам, че според вас е твърде рано да се правят филми за специални операции? Игрални филми? Трябва да мине известно време.
– Мисля, че за някои от тях това време е настъпило. За тези, които са били там, които са там сега. Там има един страхотен човек, който просто си води бележки, дневник. В него има потресаващи неща. И това е нещо, което някой би могъл да заснеме. Но нещо удивително: ако не бяха украинци, а румънци, българи, германци – да. Но като знам, че с такъв филм ще увелича още повече тази пропаст, просто не мога да си го позволя. Въпреки че, както разбирате, не уважавам нито Зеленски, нито Буданов, нито тези нацистки мошеници, крадци и убийци.
– Вие сте доверено лице на Владимир Путин. Никита Сергеевич, как ви се струва, трудно ли му е сега на президента?
– Разбира се. Но това е моята гледна точка. Представяте ли си колко е трудно за ръководител на държава, който няма с кого и за какво да говори с други държавни ръководители, освен с двама-трима души? За нищо! Представяте ли си какво е да поемеш изцяло отговорността да кажеш: „Напред!“ и да кажеш на Дубровка: „Върви в атака!“. При равни други условия – деликатност, политическа коректност, всичко, което е външно – съдбата те изправя пред решение и само ти можеш да вземеш това решение, от което зависят животите на други хора, живота на държавата. Това е абсолютно невероятно.
Каква енергия трябва да събереш в себе си – може би енергията на предците си, не знам на кого – за да се изправиш в цял ръст срещу огромната химера, която е убедила хората, че може да се разрешат еднополовите бракове, че жените могат да бъдат свещеници, че в училище може да се комбинират женски и мъжки тоалетни, отчитайки интересите на неопределилите се трансджендъри, че децата могат да бъдат кастрирани, че войници или деца, които все още не са умрели, могат да бъдат транспортирани и техните органи отнети, че е възможно да се лъже за броя на смъртните случаи, че вече убитите могат да бъдат обявени за изчезнали, за да не се плати на семействата, че може да взривиш газопровода, който храни, пои и помага на твоите съюзници да живеят. И всички го приемат като нещо правилно. Така че трябва да се противопоставиш на това. Да кажеш: „Ние не го правим.“
– А вие страхувате ли се?
– Аз съм жив човек. Страшно е. Но въпросът тук не е толкова за страха, колкото за това какво да правим. И съм абсолютно сигурен: ако не бяхме започнали първи тази военна операция, тя щеше да бъде катастрофа, но много хора казаха: „Е, нека те да започнат“. Да, но ако те бяха започнали, тя щеше да се пренесе със страшна кръв на нашите територии и никой никога нямаше да им докаже, че не ние сме я започнали. Никой нямаше да повярва, защото те вярваха, че ние сами сме си взривили газопровода, че ние сме свалили малайзийския „Боинг“, че Буча е наше дело.
В нашия „Бесогон” се опитваме да опровергаем с факти тази категорична лъжа. Мисля, че нашият „Бесогон” беше закрит точно сега и точно преди изборите, защото той набира все повече сила именно от гледна точка на документално потвърждение. Ние казваме истината, в която вярваме. И тази истина, убеден съм, е необходима на нашите граждани и е много опасна за онези, които вярват в лъжи, защото да не вярваш в лъжите, с които е пълен западният свят, е просто опасно. Затова вярвам в нашите зрители и съюзници и се надявам, че ще създадем всички условия те да не ни изпускат от поглед.
Със съкращения
Превод: „Гласове“
Политика
