САЩ са в ситуация без полезен ход. А нашите атлантически врабчета се опитват да хвърлят сянка на орли

 

 

Ситуация без полезен ход

Повторението е необходимост, когато всеки последващ пример затвърждава един и същ модел.

 

 

 

Историята е показала многократно, че война на два отделни фронта не може да бъде спечелена. Въпросът е как да бъде загубена най-леко. Но за достигането до отговор на подобен въпрос се изисква историческа и обществена зрялост, а тя отсъства.

 

 

 

В настоящата необявена световна война САЩ, заедно с контролирания от тях „Колективен Запад“, съумяха да отворят паралелно три фронта. Всеки от тези фронтове е натоварен с изцяло различни особености – исторически, културни, духовни. Но те са и напълно свързани чрез няколко обединяващи фактора: наличието на общ противник, наличието на обща голяма цел и запазването на собствената историческа памет.

 

 

 

Ако първият фронт, европейският, чрез войната с Руската федерация на територията, която тепърва ще се определя каква ще бъде напред във времето, показа военната, икономическата и обществена слабост на Западния свят, то вторият фронт – Иранския, олицетворява възможното и постижимо унижение.

 

 

 

Съединените щати са в твърде лоша позиция. След убийството на техни военни, след успешния удар над техен боен кораб имат два избора. И всеки от тези избори е лош, без положителни последици.

 

 

 

Първият е да не реагират. Този избор е равносилен на фундаментално унижение. Ако не реагират чрез военни и военно-технически методи има два сигурни извода: – вече никой от техните конкуренти няма да се съобразява с тях дори формално;

 

 

 

– окончателен срив на идеята за американската хегемония, по който и да е глобален въпрос. Историята е показала, че политическият, икономическият и културен ред се гарантира от правото на силата. След като загубиш правото на силата – губиш и реда. Затова се нарича Постамерикански световен ред.

 

 

 

Вторият избор е да реагират. Той отново ще е равносилен на унижение. Те вече удариха директно държава-сателит на Иран и не постигната нищо. Конфликтът не се развива и движи по техни правила, а напротив – с всеки ден те са вкарвани в затягащ се капан.

 

 

 

Ако реагират и ударят Иран това ще засили допълнително историческото време, конфликита ще прерасне в директен – без посредници. Това вероятно ще активира налични тайни договорености между Иран и Руската федерация, вероятно и между Китай. Затова аз наричам това формирование „коалиция“, без тя да е явно обявена все още. Важни са действията.

 

 

 

 

В настоящия момент Щатите дори нямат достатъчно дислоцирани бойни единици в сърцето на този втори фронт. Но дори да съумеят да реагират, военното дело вече се движи по нов модел, в изцяло нова среда, по изцяло нови правила, които обезсмислиха доктрините за водене на война на САЩ и НАТО. Две думи – хиперзвук и дронове.

 

 

 

Но тази ситуация е следствие, а не причина. Тя е следствие на правилото, че една война се готви първо дипломатически, а след това се осъществява военно. Целият останал свят отдавна е в процес на дипломатическо и икономическо преплитане, за което до голяма степен е отговорно Министерството на външните работи на Руската федерация. Мрежата на обвързаностите е резултат от години работа, ние в момента виждаме крайните резултати.

 

 

 

Третият фронт – Китайския, все още стои на изчакване. Ролята на Китай е друга – да обезпечи икономическото издържане на натиска. Тя започна своето явно проявление през февруари 2022г. Това, което ограничава Китай е самият Китай. Няма общество или държава, която да би приела доброволно китайският модел, който е неприложим извън пределите на Поднебесната империя. Така че Китай може да съществува като хегемон единствено в рамките на взаимозависимо партньорство.

 

 

 

Всичко това се случва във време, в което западния свят се намира в своята най-ниска точка на обществено развитие. Закономерен процес на залез.

 

 

 

Но залез не означава задължително разпад. Тук много хора бъркат като допускат емоцията да ръководи разума им. Много хора влагат твърде много надежди за разрешаването на световния конфликт в евентуална победа на републиканците и Доналд Тръмп на изборите в САЩ.

 

 

 

Бъркат, защото в САЩ има надпартийност на целите, а в момента стратегия липсва. Бъркат, защото в настоящия момент основните апологети на директния военен конфликт и пряка реакция спрямо Иран са републиканци.

 

 

 

Затова трябва да се повтори – фронтовете са напълно свързани. Иран и Русия са свързани. Удар по Иран ще засили действията на Русия. И двете държави в момента работят усилено за изграждането на втори ешелон на коалицията – в Африка, в Азия и Арабския свят.

 

 

 

Има още една особеност – ескалацията на напрежението навън може да послужи като отдушник за напрежението вътре.

 

 

 

Действията на Тексас и други щати са част от огромна предизборна игра на покер, в която двете страни в момента вдигат залозите. Но и покера има правила. Шанс да си обърнат масата, на която са картите има, но не това е целта на двете страни вътре в САЩ. Целта е контрол върху парите и постовете, от които ще зависи бъдещото разпределение на глобално влияние.

 

 

 

Това води до още една възможност – наближава времето, в което САЩ ще трябва да седнат и да се договорят за параметрите на загубата в глобален мащаб.

 

 

 

Алтернативата е отсъствие на разум и допълнително вдигане на залозите в Голямата игра. Залозите вече ще се измерват в човешки животи и брой разменени ракетни обстрели.

 

 

 

Всеки от двата варианта засяга и България. На този фон нашите атлантически врабчета се опитват да хвърлят сянка на орли. Нека да се закопават, нека да ни закопават. Вече не могат да направят геополитически завой. Феномените и другите от антиелита вече са отвъд прошката, отвъд възможността да откупят своето съществуване – политическо и физическо. И те са в ситуация без полезен ход.

 

 

 

Станислав Бачев